О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
[населено място], 26.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2232 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Подадена е молба от [фирма], чрез адв. А. С. за изменение на определение № 250/02.05.2017г. по т.д. № 2232/2016г. на ВКС в частта за разноските.
В молбата се излага, че касаторът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК и същото е основателно, тъй като претендираното и присъдено на насрещната страна адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по своя размер.
Ответникът по молбата А. М. Б. изразява становище за неоснователност на молбата като прави възражение, че са заплатени възнаграждения по два самостоятелни иска.
ВКС констатира следното:
Производството по т.д.№ 2232/2016г. е било образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2475/28.03.2016г. по в.гр.д. № 5484/2015г. на Софийски градски съд ГО, IV-а състав в частта, с която е потвърдено решение № Т-118/97/22.10.2014г. по гр.д. № 23691/2013г. на Софийски районен съд-I ГО, 118 състав в частта за признаване за нищожни като противоречащи на закона – чл.143, т.3, т.10 и т.12 от З. по иска на А. М. Б. против [фирма] следните клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 3217/21.12.2007г.: чл.3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.3 и чл.12 и е осъден касаторът да заплати на ищеца сумата от 11 868,90лв. – платена без основание възнаградителна лихва по договор за кредит в периода 29.02.2008г.-30.04.2013г. и сумата от 1322,83 лв. – лихва за забава върху дължимата за връщане главница, натрупана в периода 03.05.2012г. – 03.06.2013г. Касаторът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от насрещната страна.
Ответникът по касацията А. М. Б., чрез пълномощника адв. Е. Ж. е подал писмен отговор, с който е оспорил наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване и е поискал присъждане на разноски по спора. Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който е било уговорено и заплатено от А. Б. на упълномощения адвокат възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба по установителните искове за нищожност в размер на 2400 лв. и за отговор на касационна жалба по осъдителния иск също в размер на 2400 лв.
Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил определение № 250/02.05.2017г. по т.д. № 2232/2016г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 2475/28.03.2016г. по в.гр.д. № 5484/2015г. на Софийски градски съд ГО, IV-а състав в обжалваната част и на осн. чл.78, ал.3 ГПК са присъдени в полза на А. Б. сторените от него разноски в пълен размер от 4800 лв.
Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи:
С оглед изхода от спора в полза на А. Б. се дължат сторените от него разноски по защитата му срещу касационната жалба. Представени са доказателства за изплатено отделно уговорено адв.възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на касационна жалба по установителните и по осъдителните искове. По отношение на възнаграждението в размер на 2400лв. за иска за признаване за нищожни като неравноправни на клаузи от потребителски договор съдът намира, че размерът му съответства на фактическата и правна сложност на спора : защитата е по отношение на формулирани седем правни въпроса, касаещи иска по чл.26 ЗЗД, при допълнително въведени основания, изискващи съобразяване на съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове. Основателно се явява възражението по чл.78, ал.5 ГПК относно възнаграждението по осъдителните искове. Произнасянето по чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86 ЗЗД е обусловено от произнасянето по иска по чл.26 ЗЗД и в касационната жалба е формулиран само един въпрос относим специално към приложението на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. В съответствие с чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално дължимото адвокатско възнаграждение за защита по осъдителните искове е в размер на 906,50 лв.
Молбата по чл.248 ГПК се явява основателна по отношение на присъдените с определението по чл.288 ГПК разноски за разлика над 3306,50 лв. до 4800 лв.
Водим от което, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на осн. чл.248 ГПК определение № 250/02.05.2017г. по т.д. № 2232/2016г. на ВКС, I т.о. в частта относно присъдените в полза на А. М. Б. разноски, като намалява същите от 4 800 лв. на 3306,50 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: