6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
Гр.София, 08.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2433 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 815/22.04.15г., постановено по т.д.№ 3103/14г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 648/28.04.14г. по т.д.№ 9427/12г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против ЗАД [фирма], [населено място] иск за заплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.208 КЗ в размер на 69024 евро, ведно с мораторна лихва в размер на 23931,04 лв. за периода 30.03.11г. – 20.12.12г. и законна лихва от 20.12.12г. до окончателното плащане на главницата.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът ЗАД [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 13.08.10г. между страните е сключен договор за застраховка „Каско” и „Злополука” за лек автомобил марка „БМВ” с рег. [рег.номер на МПС] при застрахователна премия, платима на четири вноски. В застрахователната полица е посочено, че застраховка „Каско” влиза в сила само след изпълнение на изискванията за заснемане, оглед и пасивно маркиране на автомобила. По делото е било безспорно, че автомобилът не е бил представен за оглед, заснемане и пасивно маркиране, както и че на 05.12.10г. упълномощения от лизингодателя да управлява автомобила служител на лизингополучателя е съобщил, че автомобилът е противозаконно отнет. Решаващият състав е счел за основателно възражението на застрахователя, че договорът не е влязъл в сила поради неизпълнение на задължението за предоставяне на автомобила за оглед, заснемане и пасивно маркиране, уговорено в полицата и в Общите условия. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл.187 КЗ е диспозитивна и допуска поставянето на условия за влизане в сила на застрахователния договор, като не визира конкретно техния вид и съдържание или свързването им с действия на трето лице. Изрично е посочено, че забраната за поставяне като условие за влизане в сила на договора, обвързана от маркирането на автомобила, е въведена с чл.186а, ал.2 КЗ с изменението на закона с ДВ бр.51/2011г. и не се прилага към момента на сключване на договора.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросите: 1.Могат ли страните по застрахователния договор да уговорят основания за носенето на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество по застраховка „Каско на МПС” и основания за освобождаване от застрахователна отговорност в противоречие с ограниченията, посочени в разпоредбата на чл.211 КЗ? и 2.Липсата на пасивно маркиране, оглед и заснемане, извършена от трето за страните по договора за застраховка „Каско на МПС”, представлява ли съществено условие за влизане в сила на застрахователния договор?”. По тези въпроси касаторът сочи противоречие с практиката на ВКС по решение № 4/21.03.12г. по т.д.№ 81/11г. на ІІ т.о., решение № 102/02.10.12г. по т.д.№ 615/11г. на І т.о. и решение № 455/11.05.06г. по т.д.№ 1049/05г. на ТК. На основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК са въведени въпросите: 1.Липсата на пасивно маркиране, оглед и заснемане, извършена от трето за страните по договора за застраховка „Каско на МПС”, представлява ли съществено условие за влизане в сила на застрахователния договор?, 2.Допустимо ли е уговаряне на отлагателно условие между страните по застрахователен договор предвид чл.187 КЗ и може ли неизпълнението му да бъде основание за отказ за изплащане на обезщетение по чл.211 КЗ? и 3.Допустимо ли е да се поставя изискване за пасивно маркиране, оглед и заснемане от трето за страните по договора за застраховка „Каско на МПС” лице като условие за влизане в сила на застрахователния договор? По реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочен въпросът: Неизпълнението на задължението за пасивна маркировка от трето за страните по договора лице, когато е поставено изискване от застрахователя за пасивно маркиране, може ли да се счита за неизпълнение на отлагателно условие за влизане в сила на застрахователния договор съгласно чл.187 КЗ или е налице неизпълнение, което води до възможност за застрахователя да откаже плащане?
Поставените от касатора въпроси са свързани помежду си и в цялост са обуславящи за решаващите изводи на въззивния съд, но липсват допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В решение № 4/21.03.12г. по т.д.№ 81/11г. на ІІ т.о. на ВКС е даден отговор на въпроси относно обема на отговорността на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС” и за тълкуване на предвидените в общите условия основания за освобождаване на застрахователя от отговорност в случаите на увреждане на застрахованото имущество. В мотивите на решението е прието, че страните по застрахователния договор са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност на застрахователя, така и основанията за освобождаване от отговорност, в която посока са ограничени от разпоредбата на чл.211 КЗ. В решение № 102/02.10.12г. по т.д.№ 615/11г. на І т.о. на ВКС е тълкувано понятието неизпълнение на задължения по договора, което е значително с оглед на интереса на застрахователя по смисъла на чл.211, т.2 КЗ, като е прието, че са налице основания за отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, когато задълженията са предвидени в закона или в договора, неизпълнението е виновно и е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране, като при изпълнението им не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Решение № 455/11.05.06г. по т.д.№ 1049/05г. на ВКС, ТК е постановено реда на ГПК /отм./, поради което не представлява задължителна практика, обосноваваща допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В посочените решения на ВКС е тълкуван материалният закон, но с оглед на основанията за освобождаване на застрахователя от отговорност при неизпълнение на поети по договора задължения, докато в обжалваното решение въззивния съд е приел, че застрахователният договор не е влязъл в сила, поради което към момента на настъпване на събитието страните не са обвързани със застрахователен договор и застрахователят не дължи заплащане на обезщетение.
Въззивният съд се е позовал на решение № 173/22.11.13г. по т.д.№ 727/12г. на ІІ т.о. на ВКС, в което по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на въпроси относно отговорността на застрахователя по имуществена застраховка относно липсата на правна възможност застрахователят да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключването и влизането в сила на застрахователния договор, както и относно дерогирането на уговорки в общите условия с конкретния застрахователен договор. При мотивиране на отговорите съставът на ВКС е приел, че условията за влизане на застрахователния договор в сила подлежат на уговаряне между застрахования и застрахователя и само при липса на конкретна уговорка договорът влиза в сила при предпоставките на чл.187 КЗ – след плащане на цялата дължима премия от застрахования или на първата вноска от нея при разсрочено плащане. Посочено е, че уговорката относно началния момент на действие на договора може да се съдържа както в самата застрахователна полица /или друг писмен акт/, така и в общите условия за съответния вид застраховка, когато договорът е сключен при действието на общи условия и са изпълнени изискванията на чл.186, ал.1 КЗ за обвързване на застрахования с тях. По съществото на спора е прието, че договорът е влязъл в сила на датата на маркиране на застрахованото МПС, каквото задължение е било поето по договора.
В решение № 175/13.01.14г. по т.д.№ 1060/12г. на І т.о. на ВКС е даден по реда на чл.290 ГПК отговор на въпроса за допустимостта в иницииран от застрахования исков процес за събиране на вземането му за застрахователно обезщетение застрахователят да предяви и други основания за отказ за заплащането му, освен заявените извънсъдебно по образуваната щета. При решаването на спора съставът на ВКС е коментирал именно уговорено по договора задължение за пасивно маркиране, което като условие е предпоставено както от волята на застрахования, така и от външни обстоятелства – насрещно волеизявление на сочената фирма за пасивно маркиране за сключване на договора.
С решение № 49/29.07.13г. по т.д.№ 840/12г. на І т.о. на ВКС е прието, че приложението на правилото на чл.211, т.2 от Кодекса за застраховането е обусловено от установяването на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
Анализът на практиката на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, налага обобщение в смисъл, че условията за влизане в сила на застрахователния договор по чл.187 КЗ, подлежат на уговорка между страните в договора или в общите условия, като освобождаването на застрахователя от отговорност по чл.211, т.2 КЗ е при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в договора, но без същото да е било поставено като условие за влизане в сила на договора. В този смисъл в практиката на ВКС /включително цитираните служебно известни на състава решения/ са дадени отговори на поставените от касатора въпроси относно условията за влизане в сила на застрахователния договор и за съотношението между уговорките по чл.187 КЗ и основанията за отказ за изплащане на обезщетение по чл.211, т.2 КЗ – въпросите по т.1 и т.2, заявени на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпросите по т.2, въведен по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК; по т.3, въведен по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, и въпросът, въведен по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, относно възможността да се уговаря като условие за влизане в сила на договора на изпълнение на задължение от трето лице, което не е страна по договора, не попадат в приложното поле на касационното обжалване, доколкото по делото е бил безспорен фактът, че условие за влизане в сила на договора, от една страна, е не само маркирането на автомобила, но и предоставянето му за оглед и заснемане, а от друга, че не се е твърдяло, че е налице неизпълнение на задължение на трето лице, тъй като извършването на посочените действия е свързано и с активно поведение на застрахования. Въпросът по т.1, въведен по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за възможността да се уговорят основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение не е от значение за спора, предвид приетото разрешение, че договорът не е влязъл в сила, а не предвид на наличието на предпоставките по чл.211 КЗ, т.е. основателен отказ на застрахователя да заплати обезщетението.
По изложените съображения съставът на ВКС намира, че на поставените от касатора въпроси е даден отговор в практиката на ВКС, което изключва основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и предвид на преценката, че въззивният акт съответства на практиката на ВКС, касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 815/22.04.15г., постановено по т.д.№ 3103/14г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет.4, ап.19 да заплати на ЗАД [фирма], [населено място], [улица] сумата от 500 лв. (Петстотин лв.) – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.