3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
[населено място], 04.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №3282 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място], с която дружеството моли да се допълни определение №610 от 01.07.2016г. по т.д.№3282/2015г. на ВКС на РБ в частта за разноските, като му бъде присъдена сумата от 4000 лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение при разглеждането на делото от касационната инстанция. Поддържа, че адвокатското възнаграждение е заплатено по банков път още на 24.11.2015г., за което представя доказателства – преводно нареждане от същата дата.
Ответникът [фирма], [населено място], не изразява становище по молбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното:
Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК.
С определение №610 от 01.07.2016г. по т.д.№3282/2015г. съставът на ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на решение №1085 от 26.05.2015г. по т.д. №3679/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО. В мотивите на определението изрично е посочено, че на ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, въпреки,че е направено такова искане, доколкото не са представени доказателства за изплащането на възнаграждението. Следователно в определението по чл.288 от ГПК, съдебният състав се e произнесъл по разноските за водене на делото пред ВКС на РБ, поради това определението не би подлежало на допълване, а на изменение.
Независимо от представените с молбата по чл.248 от ГПК доказателства, че още преди постановяване на определението по чл.288 от ГПК е извършено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, настоящият състав на ВКС на РБ намира, че не са налице основания за изменение на определението по чл.288 от ГПК в частта за разноските.
Крайният срок, до който могат да бъдат правени искания за присъждането на заплатените от страната разноски и да бъдат представени доказателства за извършването им, е приключването на устните състезания. С приключването им завършва фазата в процеса, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна би могла да ангажира становище. Следователно с писмена защита или с молба за изменение на решение в частта за разноските, не могат да бъдат предявявани валидно както искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер, така и доказателства, удостоверяващи действителното извършване на тези разноски. Страната, която претендира присъждането им, е следвало да организира по такъв начин защитата си и заплащането на разноските, че да бъде възможно представяне на доказателства за евентуално направени разноски в рамките на преклузивния срок за това – до приключване на устните прения. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в определение №17 от 11.01.2016г. по ч.гр.д.№6306/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №11 от 06.03.2009г. по т.д.№417/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №16 от 29.01.2015г. по т.д.№1341/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Поради изложеното молбата на [фирма], [населено място], по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Равив Корен, за изменение на определение №610 от 01.07.2016г. по т.д.№3282/2015г. на ВКС на РБ в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.