3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 654
С., 03.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 479/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Ш. от [населено място] срещу въззивно решение от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 5398/2010 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на отхвърлителното решение № ІІ-78-14 от 15.02.2010 г. по гр.д.№ 377728/2009 г., постановено по предявения от [фирма] срещу Н. Й. Ш. иск по чл.422 ГПК е постановено вместо него друго, с което въззивният съд осъдил касатора да заплати на [фирма] на оснвание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.415 ГПК сумата 4 736.62 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлоенергия за периода м.07.2000 г. до м.04.2008 г., както и обезщетение за забава в плащането й в размер на 2 948.05 лв.
В касационната жалба касаторът излага доводи за неправилност на решението, основани на твърдението, че е погасил задължението си към ищеца.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е обоснована с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва както предпоставките за нейната допустимост, така и въведените с нея отменителни основания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Този извод е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятна недопустимост на постановеното въззивно решение, поради произнасяне по непредявен осъдителен иск – за ангажиране договорната отговорност на потребителя за стойността на потребена, но незаплатена топлоенергия, а не по въведения като предмет на делото иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането на доставчика й, предявен поради подадено от ответника възражение срещу заповедта за изпълнение, издадена му по реда на чл.410 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 153.67 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 5398/2010 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора Н. Й. Ш. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 153.67 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: