3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№317
[населено място],15.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1062 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. К. И., като председател на сдружение О. „И.“ срещу разпореждане от 22.02.2016г. по ф.д. №2968/14г. на Софийски апелативен съд за връщане на касационната жалба вх. №16878 от 17.12.2015г. на Й. К. И., И. Д. Х., К. С. Т., Г. С. А., А. Г. Х., К. К. И., Д. И. И., А. Т. К. и К. Г. Т., срещу решение №2272 от 18.11.2015г. по ф.д.№2968/14г. на САС, ТО, 5 състав.
Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно и е в противоречие с изразената позиция на съдебния състав на Софийски апелативен съд, постановил обжалваното решение. Излага доводи, че според чл.280 ал.1 от ГПК на касационен контрол подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изтъква,че Европейският съд по правата на човека в С. се е произнасял с няколко осъдителни спрямо България решения по регистрацията на сдружението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от Й. К. И., И. Д. Х., К. С. Т., Г. С. А., А. Г. Х., К. К. И., Д. И. И., А. Т. К. и К. Г. Т., заявление за вписване в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел на сдружение с нестопанска цел с неограничен срок, с наименование О. „И.“. Съгласно чл.17 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел вписването на юридически лица с нестопанска цел се извършва в регистър, който се води в окръжните съдилища. В специалния закон не са предвидени правила относно реда на вписване и съответно за обжалване на отказите за вписване, поради което приложение намират разпоредбите на глава 55 на „Охранителните производства“ на ГПК за вписване на юридически лица и на глава 49 на ГПК „Общи правила“, т.е общите правила на охранителните производства. Съгласно правилото на чл.606 от ГПК, решението, с което е отказано вписване по тази глава, подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативен съд. Апелативният съд разглежда частната жалба по реда на инстанционния контрол за обжалване на определенията, доколкото процесуалният закон предвижда подаване на частна жалба, т.е. прилагат се правилата относно сроковете за депозирането и разглеждането й в закрито съдебно заседание по глава 21 на ГПК за „Обжалване на определенията“. В случай на отказ на окръжния съд да постанови вписване на учредено сдружение, независимо от характеристиката на акта като „решение“, обжалваемостта му с частна жалба пред апелативния съд произтича от закона.
При действието на отменения ГПК е дадено разрешение в т.2 на ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, че решенията на апелативния съд, с които се отказва вписване в съдебен регистър, подлежат на касационно обжалване. Това разрешение следва да се приеме за изгубило сила. На първо място, за разлика от разпоредбата на чл.500 от ГПК /отм./ нормата на чл.606 от ГПК изрично сочи реда за обжалване на решението на окръжния съд – с частна жалба и следователно според сроковете, компетентния съд и разглеждането им в закрито съдебното заседание на жалбата, както е при определенията. Разпоредбата съдържа изрична възможност за обжалване на отказа пред апелативния съд /и реда за разглеждането на жалбата като частна/, но не предвижда такава за обжалване на акта на апелативния съд. В разпоредбите, уреждащи охранителното производство по вписване на юридическите лица не се съдържа друго правило относно обжалваемостта на определението на въззивната инстанция. Такова не се съдържа и в общите правила за охранителните производства /Глава 49, чл. 538/, от което следва, че законодателят е ограничил инстанционния контрол по отношение на отказа за вписване с потвърждаването му от апелативния съд. Следователно с постановяване на решение от апелативния съд по частна жалба срещу отказ за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, инстанционният контрол е изчерпан и решението на апелативния съд не подлежи на обжалване пред ВКС. / в този смисъл са определение №133 от 30.04.2013г. по т.д.№510/2012г. на ВКС, ТК, I т.о, определение №508 от 15.07.2013г. по т.д.№2571/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение №307 от 04.06.2015г. по ч.т.д.№586/2015г. на ВКС, ТК, I т.о./
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.02.2016г. по ф.д. №2968/14г. на Софийски апелативен съд за връщане на касационна жалба вх. №16878 от 17.12.2015г., срещу решение №2272 от 18.11.2015г. по ф.д.№2968/14г. на САС, ТО, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.