О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
Гр.София, 03.07.2018г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 249 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Н., [населено място] срещу решение № 270/19.10.2017г., постановено по т.д.№ 353/17г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 113/05.04.2017г. по т.д.№ 151/16г. на Старозагорския окръжен съд за признаване за установено по отношение на [фирма] по иска на К. П. П., че с вписване рег.№ 201602231131859 в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, е вписано несъществуващо обстоятелство по партидата на дружеството – заличаване на управителя Н. Т. Н. по реда на чл.141, ал.5 ТЗ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът К. П. П., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съдружници в дружеството [фирма] са К. П. (ищец по иска) и Н. Н. (трето лице помагач – касатор в настоящото производство) с равно дялово участие. Към датата на атакуваното вписване в Търговския регистър 23.02.2016г. дружеството се е представлявало и от двамата съдружници. Уведомлението по чл.141, ал.5 ТЗ на Н. Н. от 11.01.2016г. е адресирано до дружеството, като същото лице е удостоверило, че го е получило в качеството си на управител. В дневника на дружеството за кореспонденция е отразена една единствена регистрация на постъпил документ на 11.01.2016г. и това е уведомлението по чл.141, ал.5 ТЗ, като получател на документа е също лицето Н. Н.. Съставът на апелативния съд е посочил, че необходимо условие за настъпване на правните последици по чл.141, ал.5 ТЗ е ефективното получаване на уведомлението от дружеството, от който момент тече 1-месечният срок за дружеството да заяви за вписване освобождаването на управителя, а при бездействие на дружеството заинтересованото лице да може само да заяви за вписване това обстоятелство. Според въззивния съд начинът на изпращане и на удостоверяване на получаването на уведомлението, при който получател от името на дружеството е напускащият управител, сочи, че волеизявлението не е достигнало до знанието на съдружниците, за да се предприемат необходимите вътрешноорганизационни действия по заявяване за вписване освобождаването на управителя. Апелативният съд е изяснил смисъла на разпоредбата на чл.141, ал.5 ТЗ, като предвиждаща уведомяване на дружеството чрез органните му представители, а чрез тях и на останалите съдружници.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните правни въпроси: 1.”За да се приеме, че ефективно е уведомено дружеството съгласно разпоредбата на чл.141, ал.5 ТЗ, необходимо ли е да бъдат уведомени всички съдружници поотделно в дружеството за волеизявлението на напускащия управител или за да се приеме, че ефективно е уведомено дружеството е достатъчно да бъде уведомено дружеството и само чрез един от органните си представители?”; 2.”Допустимо ли е съвместяването на различни правни качества в един правен субект по логиката на разпоредбата на чл.141, ал.5 ТЗ – при изпращане и при получаване на уведомление за напускане на дружеството?”; 3.”Допустимо ли е съдът при разпределяне на доказателствената тежест по делото да указва доказателствена тежест за обстоятелства, които са спорни по делото и са предмет на делото по съществото на спора, като по този начин съдът формира вътрешното си убеждение за правното значение на спорните обстоятелства и на практика по този начин делото е предрешено?”. По втория въпрос е въведено основанието по отменения текст на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешавани правни въпроси от съдилищата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен въпрос не съответства изцяло на формираните изводи на въззивния съд. При тълкуване на нормата апелативният съд не е поставил като изискване за спазване на правилото на чл.141, ал.5 ТЗ уведомлението на напускащия управител да достигне до знанието на всеки един от съдружниците. Прието е, че уведомлението следва да достигне до дружеството – до органните му управители и чрез тях до съдружниците, за да могат да се предприемат необходимите действия по заявяване за вписване на освобождаването на напускащия управител. Особеността в случая, която е отчетена от въззивния съд, е, че другият управител и единствен друг съдружник в дружеството К. П. не е ефективно уведомен за напускане на управителя Н.. В този смисъл е коментиран и начинът на уведомяване на дружеството, при който отправилият волеизявлението управител се явява и негов получател. На следващо място, въззивният съд не е отрекъл възможността уведомяването да се извърши само на един от органните представители на дружеството или да е приел, че е недопустимо съвместяването на различни правни качества в един правен субект (по втория въпрос на касатора), тъй като реално уведомяване по чл.141, ал.5 ТЗ не е осъществено. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че напускащият управител именно в това си качество е получил собственото си уведомление за напускане, поради което същото не е достигнало до дружеството. Заявеното основание за допускане на касационно обжалване по втория въпрос (противоречиво му разрешаване от съдилищата с позоваване на решение на Софийски градски съд), не следва да се разглежда, доколкото същото е отменено с изменението на ГПК с ДВ бр.86 в сила от 31.10.2017г., а касационната жалба е депозирана на 27.11.2017г.
По третия въпрос не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като законовите разпоредби относно разпределението на доказателствената тежест са ясни. Съгласно чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, които са включени в предмета на делото и са спорни между страните. Изпълнението на задължението на съда да указва за разпределението на доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти не може да се възприема като предварително формиране на вътрешно убеждение на съда. Застъпваната от касатора теза би имала за резултат забрана за съда да разпределя доказателствената тежест между страните за спорните по делото обстоятелства, каквато не е преследваната от законодателя цел с вмененото на съда задължение по чл.146, ал.1, т.5 ГПК. Възражението за неправилно разпределение на доказателствената тежест е по същество довод относно тълкуването на нормата на чл.141, ал.5 ТЗ, а именно, че напускащият управител не е длъжен да уведоми другия управител или съдружник на дружеството, а може сам в качеството си на управител да получи собственото си уведомление за напускане.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника П. разноски за касационното производство в размер на 500 лв. съгласно договор за правна помощ, фактура и касов бон от 20.12.2017г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 270/19.10.2017г., постановено по т.д.№ 353/17г. от Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА Н. Т. Н., [населено място], [улица], вх.., ап.. да заплати на К. П. П., [населено място], [улица] сумата от 500 лв. (петстотин лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.