О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
[населено място], 05.04.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №264 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение №297 от 17.12.2015г. по т. д. №3180/2015г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа, че след подаване на касационната жалба е извършил справка в Търговския регистър, от която е узнал, че на 19.10.2015г. е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ и е постановено заличаване на несъстоятелния длъжник от Търговския регистър. Поради това подал молба пред ВКС, с която поискал прекратяване на касационното производство и обезсилване на постановените по делото решения поради отпадането в хода на производството на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска – наличието на правосубектна страна по делото. Поддържа, че съдебният състав на ВКС е прекратил касационното производство, но неправилно не е уважил искането за обезсилване на постановените по делото решения. Твърди, че при пречки за допустимостта на процеса, които не могат да се отстранят от въззивната инстанция, касационният съд следва да обезсили въззивното решение, без да връща делото на въззивния съд. Счита,че след датата на заличаването му [фирма] /н./, вече не е надлежна страна в процеса и няма право да иска, респективно да получи разрешаването на конкретен спор със сила на пресъдено нещо.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав на ВКС е констатирал, че с решение от 31.08.2015г. по т. д. н. №5630/2012г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 11.09.2015г. и вписано в Търговския регистър на 19.10.2015г. е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ и е постановено заличаване на несъстоятелния длъжник от Търговския регистър. За да прекрати касационното производство, съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че с вписването на това обстоятелство [фирма] /н./ е изгубило качеството си на юридическо лице и своята правосубектност, съответно, че търговецът е ненадлежна страна в процеса и това води до процесуална недопустимост на касационното производство и обуславя прекратяване на т. д. №3180/2015г. по описа на ВКС, Второ търговско отделение и влизане в сила на обжалваното въззивно решение.
Искането на касатора за обезсилване на въззивното решение не е уважено по аргументи, че заличаване на страната от Търговския регистър е осъществено след постановяването на въззивното решение.
Определението е правилно. Изложените от тричленния състав на ВКС съображения за недопустимост на касационното производство са законосъобразни. След подаването на касационната жалба е било прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ и е постановено заличаване на несъстоятелния длъжник от Търговския регистър, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър по партидата на дружеството.
Правосубектността е положителна абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно във всяка фаза от развитието на исковия процес. Първоначалната липса на правосубектност или изгубването й впоследствие в хода на исковото производство лишават лицето от правото на участие в исковото производство на съответния етап от неговото развитие. С факта на заличаването на [фирма] /н./ е загубило качеството си на юридическо лице, своята процесуална правосубектност и качеството на надлежна страна по смисъла на чл. 26 ГПК след подаване на касационната жалба. Липсата на ответна надлежна страна поради заличаването й в хода на касационното производство прави същото процесуално недопустимо. В посочения смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №124 от 26.11.2009г. по т. д. №152/2009г. на ВКС, I т. о., която е възприета и в други актове на ВКС – напр. определение №7/19.02.2009г. по т. д. № 21/2009 г. на ВКС, I т. о., определение №435/10.12.2008г. по ч. т. д. № 211/2008 г. на ВКС, II т. о., определение №394/19.06.2009 г. по ч. т. д. № 306/2009 г. на ВКС, II т. о.
Доводите на частния жалбоподател за неправилност на отказа на състава на ВКС да обезсили постановеното по делото решение на Софийски апелативен съд, не подлежат на преценка в настоящото производство. На обжалване по реда на чл.274 ал.2 ал.2 от ГПК подлежат само постановените от ВКС определения по чл.274 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, не и останалите актове, с които съставите на ВКС се произнасят по различни искания на страните. Поради това на проверка подлежи само прекратяването на касационното производство, но не и извода на състава на ВКС относно липсата на основания за обезсилване на постановеното въззивно решение.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че правилно тричленният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е прекратил производството по делото, поради което определението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №297 от 17.12.2015г. по т. д. №3180/2015г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.