6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 970
[населено място], 21.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №439 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Съюз на българските журналисти срещу решение №2434/09.12.2015г. по т.д. №4092/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него, след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане, е отменено изцяло решението от 28.05.2013г. по т.д.№ 4750/2011г. на Софийски градски съд, VІ-3 състав, и вместо това е осъдено Сдружение „Съюз на българските журналисти“, да заплати на „Български имоти корпорация“ Е., [населено място], на осн. чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата 25 100лв., представляваща част от вземане за неоснователно обогатяване за извършени от ищеца в периода м.01.2008г. – м.05.2010г. подобрения в собствения на ответника недвижим имот, представляващ „Международен дом на журналиста“, находящ се в курортен комплекс „Златни пясъци“, [община], който е бил отдаден под наем от ответника на ищеца с договор от 19.12.2007г., впоследствие развален от ответника през 2010г., заедно със законната лихва от 17.11.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата 9 206 лв. – съдебни разноски за производството пред СГС и САС.
Касаторът поддържа, че Софийски апелативен съд неправилно, незаконосъобразно и необосновано е приел, че ищецът е установил наличието на всички предпоставки за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД. Поддържа, че е оспорил представените от ищеца счетоводни документи, послужили за изготвяне на съдебно – счетоводната експертиза, но ищецът не е установил нито редовността на водените счетоводни книги, нито действителността на отразеното в представените от него счетоводни документи. Поддържа, че представените от ищеца фактури не носят подпис на Сдружение „Съюз на българските журналисти“, като ответник по делото и са му непротивопоставими, поради което е било в тежест на ищеца да установи релевантните обстоятелства – редовността на счетоводните книги и поредността на записванията в първичните счетоводни документи. Твърди, че основавайки решението си на оспорените счетоводни документи, САС е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до незаконосъобразно и необоснованост на постановения съдебен акт. Поддържа, че необосновано и незаконосъобразно в атакуваното решение е прието,че е налице липса на основание за разместването на имуществени блага между страните, след като между тях е била налице изрична договореност в договора за наем от 19.12.2007г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя следните процесуалноправни въпроси, които счита, че са обусловили изводите на въззивния съд: 1.Следва ли съдът да основе решението си на събраните по делото доказателства и закона, като обсъди всички възражения, наведени от страните? 2.Следва ли съдът да основе констатациите си на оспорени счетоводни записвания и документи, за редовността и действителността на които не са ангажирани доказателства от страната, която носи тежестта на доказване? Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №7/1965г., както и в решение №217/09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №324/22.04.2010г. по гр.д.№1413/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, както и решение №1991/10.08.1957г. по гр.д.№3941/1957г. на ВС, ІV г.о., в които се приема, че за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доводи на страните и събраните по делото доказателства.
Ответникът по касация „Български имоти корпорация“ Е., [населено място], поддържа, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, произтичащо от сключения между тях договор от 19.12.2007г., изменен с анекси от 17.03.2009г. и 30.03.2010г., по силата на който ответникът е отдал под наем на ищеца собствения си недвижим имот, представляващ Международен дом на журналиста, находящ се в курортен комплекс „Златни пясъци“, за срок от 10 години, считано от 01.01.2008г., който имот впоследствие е бил пренает със съгласие на ответника от [фирма] с договор от 01.04.2010г. Съдът е констатирал, че с посочения договор от 19.12.2007г. ищецът се задължил и да реализира за собствена сметка инвестиционна програма в наетия имот, описана в приложение №1, като в чл.5.15. е предвидено след изтичане на срока на договора подобренията да останат в собственост на наемодателя безвъзмездно. Също така е установил, че договорът за наем е бил едностранно развален от ответника поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението му да заплати част от дължимите наемни вноски с нотариална покана, връчена на ищеца на 26.06.2010г. Въз основа на представените писмени доказателства, свидетелските показания и заключенията на назначените по делото съдебно – счетоводна и съдебно –технически експертизи, въззивният съд е приел, че в периода м.01.2008г. – м. 05.2010г. ищецът – наемател действително е извършил част от дължимите по чл. 5.15 от договора от 19.12.2007г. инвестиции в процесния имот. Приел е за неоснователно възражението на ответника, че въпросните инвестиции можели да се доказват само чрез предвидения в чл. 4.7 от процесния наемен договор приемо-предавателен протокол, какъвто не бил съставен. Изтъкнал е съображения, че правилата за доказването в ГПК са императивни и страните не могат да ги дерогират чрез свои уговорки. С оглед изложеното е установил обогатяване на ответника с придобиването на извършените от ищеца подобрения в процесния имот, както и обедняване на последния с извършените за това разходи. Посочил е, че размерът на дължимото от ответника на ищеца вземане за неоснователно обогатяване следва да се определи на база по-малката от двете стойности – на обогатяването и на обедняването, като обедняването е в размер на извършените от ищеца разходи, възлизащи на 1710708,90 лв., а обогатяването на ответника е в размер на увеличената стойност на имота, в резултат на процесните подобрения. За установяване на тази увеличена стойност съдът е възприел заключението на СТЕ, назначена съобразно указанията по отменителното решение на ВКС, според което процесните подобрения са увеличили стойността на имота с 980 566, 29 лв. Приел е, че обогатяването на ответника следва да се съизмери с тази стойност, но не цялата стойност съответства на размера на неоснователното му обогатяване. Приел е, че тъй като ищецът е ползвал наетия обект, респ. направените в него инвестиции, за срок от 45 месеца от уговорени общо 120 месеца, то ответникът се е обогатил само със 75/120 ид. ч. от увеличената стойност на имота. Въз основа на това е установил, че размерът на неоснователното обогатяване на ответника възлиза на 612 853,93 лв. и тъй като тази стойност е по-малка от размера на обедняването на ищеца, то дължимото от ответника обезщетение по чл. 59 ал.1 от ЗЗД е именно в размер на обогатяването – 612 853,93 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към възникването на вземането за ищеца за подобрения, извършени в чужд имот и към размера на това вземане, възлизащо на по – малката стойност между стойността на направените от ищеца разходи и стойността, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията. Въззивният съд е обсъдил подробно представените по делото писмени доказателства, както и заключението на съдебно – техническата експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели. Следователно съдът е обсъдил и преценил всички факти и доказателства по делото, както и е мотивирал своя акт, в съответствие със задължителните разяснения относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият поставен от касатора правен въпрос е свързан с предмета на делото, но не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за частична основателност на предявения иск, следователно по отношение на него не е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. За да стигне до извода,че ищецът – наемател периода м.01.2008г. – м. 05.2010г. действително е извършил част от дължимите по чл. 5.15 от договора от 19.12.2007г. инвестиции в процесния имот, собственост на касатора, /индивидуализирани в опис към исковата молба/ въззивният съд се е позовал не само на приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, съгласно което в счетоводството на ищеца за периода 2008 г. – 2010 г. за обект „МДЖ“ са осчетоводени разходи по издадени от доставчици фактури в общ размер на 1 913 202,07 лв. Той е съпоставил изводите на съдебно – счетоводната експертиза с приетите в първата инстанция заключения на СТЕ, които са установили кои от тези разходи технологично са свързани с инвестициите, които ищецът поддържа, че е направил, а именно разходи за изпълнение СМР и закупени материали и инвентар в размер на 1710708,90 лева. При анализа на събраните доказателства съдът е кредитирал и представените от ответника писмени доказателства за извършените разходи, като правилно е преценил тяхната доказателствена сила, съобразявайки, че като частни документи подлежат на преценка от съда по вътрешно убеждение и то с оглед на всички обстоятелства. Същевременно съдът е съпоставил представените документи със заключенията на експертизите и с показанията на разпитаните по делото свидетели. Ето защо не само въз основа на счетоводните записвания на ищеца, но след съвкупната преценка на всички доказателства въззивният съд е приел за доказано, че ищецът е извършил инвестициите по описа към исковата молба, като липсват доказателства единствено за твърдяните инвестиции по т. 4 – за климатици и телевизори. Поради това изводите на въззивния съд не са основани само на записванията в счетоводните книги на ответното дружество и поставеният процесуалноправен въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора. При липсата на основната предпоставка за касационния контрол по чл.280 ал.1 от ГПК, не следва да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
На ответника по касация не се дължат разноски, тъй като такива не са направени от него в касационното производство.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2434/09.12.2015г. по т.д. №4092/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.