3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
[населено място], 15.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2174 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. Д. срещу определение №242/07.06.2017г. по ч.т.д. №320/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №312 от 15.03.2017г. по т. д.№150/15г. на Пазарджишки окръжен съд за връщане на подадената от него частна жалба с вх.№12172/28.12.2016г. срещу определение №886 от 09.12.2016г. по същото дело.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по следните процесуалноправни въпроси: 1.Какви следва да са правните последици от невнасянето на неправилно указаната от съда дължима държавна такса и следва ли невнасянето на неправилно определената държавна такса да доведе до връщане на жалбата? 2. Следва ли да бъде върната частната жалба, ако неизпълнението за внасяне на държавна такса е незначително, след като веднъж страната е изпълнила указания на съда в тази насока? 3. Когато е внесена указаната от съда държавна такса, но вносният документ не постъпил по делото и не е приложен като доказателство по него, следва ли да се приеме, че нередовността е отстранена или не и това непредставяне на вносната бележка по делото основание ли е за връщане на жалбата? Поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №973 от 23.12.2010г. по ч.т.д.№844/2010г. на ВКС, ТК, І т.о. Сочи и допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, без да излага съображения, с които да я обосновава.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Формулираните от касационния жалбоподател правни въпроси се явяват относими към предмета на спора, но не съответстват на данните по делото. Поставените въпроси предполагат неправилно определяне на размера на държавната такса от съда, както и внасянето на определената държавна такса в срок, но непредставяне по делото на вносния документ от жалбоподателя. В случая размерът на държавната такса е правилно определен от първоинстанционния съд, а също така няма данни частният жалбоподател да е внесъл в срок държавната такса в указания му размер. По тези въпроси не е обосновано и наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. С постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №1074 от 30.11.2012г. по ч.т.д.№151/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че при нередовност на исковата молба, частна въззивна или касационна жалба, съдът е длъжен да даде ясни и категорични указания на страната относно недостатъците, от които те са засегнати, както и срок за тяхното отстраняване, а когато нередовността се дължи на невнесена държавна такса, на подателя й следва да бъде изрично съобщен размерът и задължението да представи по делото платежния документ, както и последиците от непредставянето му. Само процедирането в противоречие с посочената съдебна практика налага извода, че непредставянето на вносния документ не съставлява основание за връщане на подадената искова молба или частна жалба. В същия смисъл е са и постановките в определение №484/30.07.2010г. по ч.гр.д. №409/2010г. на ВКС, IV г. о., също постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК. С цитираното от касатора определение №973 от 23.12.2010г. по ч.т.д.№844/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., е създадена задължителна за съдилищата практика по поставените въпроси, с която обжалваното определение е изцяло съобразено. В същото е прието, че съобразно препращането на чл.275, ал.2 към чл.261, т.4 ГПК нередовността на жалба се счита отстранена не само с внасяне на държавната такса в указания срок, но и с представяне в същия срок на документ за внасянето й. В случая с разпореждане от 28.12.2016г. първоинстанционният съд е дал на С. Н. Д. указания да внесе по подадената от него частна жалба с вх.№12172/28.12.2016г. срещу определение №886 от 09.12.2016г. по т. д.№150/15г. държавна такса в размер на 15 лева и да представи документ за внасянето й. Съобщение за дадените указания е връчено лично на страната на 06.03.2017г., като указанията не са изпълнени в срок. Неоснователни са и твърденията, че пред Пловдивски апелативен съд са били представени доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС. Действително по делото е представена вносна бележка от 09.05.2017г., но с нея е внесена е дължимата държавна такса по частната жалба срещу разпореждане №312 от 15.03.2017г. по т. д.№150/15г., която е разгледана от Пловдивски апелативен съд, а не държавна такса по частната жалба с вх.№12172/28.12.2016г. срещу определение №886 от 09.12.2016г. по т. д.№150/15г. С оглед на това следва да се приеме, че обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на Пазарджишки окръжен съд са постановени в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Наличието на задължителна практика по значимите за делото правни въпроси изключва и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.274 ал.3 от ГПК определения на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора процесуално правни норми.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №242/07.06.2017г. по ч.т.д. №320/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.