О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 04.03.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 112 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, гр. София срещу решение № 6581/19.09.2019г., постановено по в.гр.д.№ 4082/2018г. от Софийски градски съд, с което е допусната на основание чл.247, ал.1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 545/24.01.2019г., като същият следва да се чете: „Оставя без уважение частната жалба на „УниКредит Булбанк“ АД срещу определение № 310922/11.01.2018г., постановено по гр.д.№ 9688/2016г. на СРС, 51 състав.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че подадена касационна жалба е недопустима по следните съображения:
Производството по делото е образувано и въззивният Софийски градски съд се е произнесъл с решение № 545/24.01.2019г. в.гр.д.№ 4082/2018г. по иск за заплащане от „УниКредит Булбанк“ АД на Т. Д. Н. на сумата от 15534,30 лв., получена без основание възнаградителна лихва за периода м.02.2011г. – м.12.2015г. по договор за кредит от 27.09.2009г.за закупуване на апартамент.
Съгласно разпоредбите на чл.280, ал.3, т.1 и чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20000 лв., както и определенията по дела, които не подлежат на касационно обжалване.
В случая делото, по което е постановено въззивното решение, следва да се определи като търговско. Възприетата от съда правна квалификация на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е основана на претенция за връщане на недължимо платени възнаградителни лихви по договор за кредит, сключен между физическо лице и банка. Ищецът се е позовал на неравноправна клауза в договора, предоставяща възможност на банката едностранно да изменя размера на възнаградителната лихва, както и на обстоятелството, че в резултат на прилагането на тази нищожна клауза от кредитополучателя са събрани лихви в претендирания с исковата молба размер. По силата на чл.1, ал.1 т.7 ТЗ банковите сделки са абсолютни търговски сделки и спорът е свързан с действителността и изпълнението на такава сделка.
Решението на съда за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване поправеното решение, а определението по чл.248 ГПК за изменение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда за обжалване на решението. Софийски градски съд се е произнесъл с решение по частна въззивна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за изменение на решение в частта за разноските, като с оглед както на постановения съдебен акт (решение), така и предвид предмета на произнасяне (по частна жалба срещу първоинстанционно определение), въззивния акт е постановен по търговско дело с цена на иска до 20000 лв. поради което касационният контрол е недопустим. На обжалване пред ВКС с частна жалба подлежи само определение на окръжен съд за изменение на въззивно решение в частта за разноските, но не и определение, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение по чл.248 ГПК, ако въззивното решение не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
С изменението на ГПК с ДВ бр.100/20.12.2019г. на разпоредбата на чл.113 ГПК образуваните дела по искове срещу потребители се разглеждат като граждански дела и съответно за касационното им обжалване ще се приложими ограниченията за касационно обжалване по чл.280, ал.2, т.1 ГПК за въззивните граждански дела. По силата на чл.296, т.1 ГПК въззивното решение, като неподлежащо на обжалване към датата на постановяването му, е влязло в сила на 19.09.2019г., т.е. преди посоченото изменение на ГПК за разширяване обхвата на касационния контрол.
По тези съображения касационната жалба следва да се върне като недопустима.
По разноските. В отговора на касационната жалба, депозиран от адвокат В. Т., на когато е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА (предмет на обжалване с касационната жалба), е направено искане за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. на адвокат К. Б., която е осъществила съгласно чл.38, ал.1, т.3 ЗА безплатно процесуално представителство на адвокат В. Т. за настоящото производство.
При произнасяне по искане за изменение на постановено решение в частта за разноските и по частни и касационни жалба с предмет разноските по делото, на страните не се присъждат разноски. От друга страна, спорът е за размера на определеното по реда на чл.38 ЗА възнаграждение на адвокат Т., който като адвокат е могъл на депозира отговора на касационната жалба, без да е необходимо приподписването му от друг адвокат по чл.284, ал.2 ГПК. Сключеният договор на 30.10.19г. между В. Т. и К. Б. е за осъществяване на безплатна адвокатска защита на адвоката по делото, на когото е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. С оглед на посочените обстоятелства искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА на друг адвокат за представителство на адвоката, осъществил процесуално представителство на страна на делото за производството по обжалване размера на определеното адвокатство възнаграждение, представлява злоупотреба с процесуални права в нарушение на принципа за добросъвестност в гражданския процес.
По тези съображения съдът не присъжда адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационната жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, гр. София срещу решение № 6581/19.09.2019г., постановено по в.гр.д.№ 4082/2018г. от Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.