О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
[населено място], 08.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2306 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. М. П. срещу определение от 09.08.2018г. по ч.гр.д. № 3488/2018г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател, имаща характер на молба за замяна на адвокат, който е назначен за предоставяне на правна помощ.
В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение. Според частния жалбоподател неправилно САС приема, че е сезиран с молба за предоставяне на правна помощ за обжалване на определение на САС или СГС, а в действителност искането е с оглед обжалване на решение № 947/14.05.2018г. по т.д. № 2609/2016г. на СГС. Излагат се подробни доводи, че въпреки предоставената от първоинстанционния съд правна помощ по делото страната не е доволна от осъществената по делото пред СГС такава от назначения адвокат, който не е успял да защити интресите на представляваното лице. Същото е подало молба пред СГС за отказ от определения процесуален представител.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но по същество се явява неоснователна.
Производството по ч.гр.д. № 3488/2018г. на САС е било образувано по частна жалба на П. П. / подадена лично от страната/ против определение № 1586/19.03.2018г. на СГС , ТО, VI-17 с., с което е оставено без уважение искането на ищеца да бъде отменено определението, постановено на 14.02.2018г. за даване ход на устните състезания и да бъде допусната тройна ССЕ. Приключило е с постановяване на определение № 2275/20.07.2018г., с което е оставена без разглеждане частната жалба като недопустима. На 30.07.2018г. частният жалбоподател е получил съобщение за постановеното определение с указания, че същото може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок.
С молба вх.№ 14281/03.08.2018г. П. П. изрично е поискал „предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на определение № 2275/20.07.2018г. по ч.гр.д. № 3488/2018г. на САС“.
По повод на горепосочената молба САС се е произнесъл с атакуваното с настоящата частна жалба определение от з.з. на 09.08.2018г. Видно от мотивите на постановения акт апелативният съд, за да извлече действителното съдържание на отправеното до него искане във връзка с предоставянето на правна помощ, е съобразил определението на СГС от 24.04.2017г. по т.д. № 2609/2016г., с което е била предоставена такава и молба от 23.02.2018г. от П. П. по т.д. № 2609/2016г. на СГС за отказ от ползване на правна помощ, осъществявана от адв.Г. К.. Въззивната инстанция е направила извод, че волята на страната не е въобще да се откаже от ползване на правна помощ, а само на такава, осъществявана от назначения от първоинстанционния съд вече адвокат, т.е. сезирана е с молба за замяна на адвоката, предоставящ правна помощ.
Предвид така установеното от фактическа страна настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съгласно чл.26, ал.5 от ЗПрП е възможна хипотеза на замяна на назначения на ищеца процесуален представител от съда по молба на представляваното лице. Съдът, пред който е постъпила молбата, е длъжен да провери налице ли са основания за исканата замяна. Видно от съдържанието на молба вх.№ 14281/03.08.2018г., отправена до САС, П. П. не е навел доводи, поради които иска замяната. Следователно въззивният съд не е бил сезиран с конкретни оплаквания, по които да извърши проверка. Молбата за отказ от процесуална защита, осъществявана от адв.К., е постъпила по делото на СГС и последният е компетентен да се произнесе по нея като прецени твърденията на молителя /кореспондиращи с доводите и в настоящата частна жалба пред ВКС/ с оглед на осъществилите се пред този съд процесуални действия, респ. бездействия и доказателствата на страната във връзка с оплакванията й, а не САС по повод на частна жалба срещу друг съдебен акт на първоинстанционния съд. Производството по ч.гр.д. № 3488/2018г. на САС е по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.278, ал.1 ГПК, т.е. за образуването и развитието му е достатъчно само подадена лично от страната частна жалба, която се разглежда от въззивния съд в закрито заседание, без призоваване на страните и без да е задължително необходимо участието на адвокат. Ето защо настоящият състав намира, че сам по себе си фактът на неучастие на назначения адвокат по посоченото частно дело на САС, не е достъчен да обоснове извод за неоправдано процесуално бездействие, представляващо основание за замяна на определения процесуален представител на страната.
От друга страна молителят изрично по своя воля е направил искане пред САС за замяна на адвоката с оглед обжалваемостта на конкретен акт– определение № 2275/20.07.2018г. по ч.гр.д. № 3488/2018г. на САС, а не на съдебното решение на първоинстанционния съд, което е извън предмета на произнасяне на САС по ч.гр.д. № 3488/2018г. По повод на обжалването на решението на СГС, за което по силата на чл.259 и чл.262 ГПК администриращ въззивната жалба съд се явява първоинстанционният съд, жалбоподателят има право да иска от СГС замяна на назначения процесуален представител на осн. чл.26, ал.5 ЗПрП като наведе конкретни доводи в тази насока и ангажира доказателства за установяването на твърденията си.
С оглед на горното обжалваното определение следва да се потвърди.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.08.2018г. по ч.гр.д. № 3488/2018г. на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: