5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
[населено място], 18.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №289 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Б.“ срещу решение №365 от 23.11.2015г. по в.т.д. №463/2015г. на Пловдивски апелативен съд. С него е отменено решение № 174 от 12.05.2015г., постановено по т.д. №170/2014г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Б.“ сумата 49 906,58 лева, от която 42 619,28 лева главница, представляваща възнаграждение за използвани авторски права в периода 01.01.2011г. – 31.12.2013г. по договор за използване на авторско произведение, сключен между страните на 01.07.2003г. и сумата 7 287,30 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на мораторната лихва, изчислено от датата на всеки падеж до датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.03.2014г. и вместо това е отхвърлена исковата претенция на Сдружение с нестопанска цел „Б.“ против [фирма], [населено място], за заплащане на сумата 49 906,58 лева, от която 42 619,28 лева главница, представляваща възнаграждение за използвани авторски права в периода 01.01.2011г. – 31.12.2013г. по договор за използване на авторско произведение, сключен между страните на 01.07.2003г. и сумата 7 287,30 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на мораторната лихва, изчислено от датата на всеки падеж до датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.03.2014 год., поради неоснователност и недоказаност.
К. жалбоподател поддържа, че въззивното решение е необосновано и неправилно. Поддържа, че решението на Пловдивски апелативен съд е основано на преклудирани възражения на ответника [фирма], развити за първи път във въззивната жалба, а именно, че авторският колектив не бил установил предаването на рецептури, методология и технология за производство на пожарогасителни прахове на другата страна по договора, както и че ответното дружество имало собствено производство на пожарогасителни прахове далеч преди сключването на договора за използване на авторско произведение от 01.07.2003г. Счита за неправилен извода на Пловдивски апелативен съд за липса на идентичност на предоставените по договора и произвежданите от ответника пожарогасителни прахове. Излага доводи, че [фирма] не е представил протоколи за разрешение и регистрация на нови продукти, различни от процесните и произвеждани единствено на основание протокол №162/10.12.2002г., издаден от изпитвателен център по „П.“ към НПИПАБ –НСПАБ –МВР. Изтъква, че по този начин съдът е приел за възможно да се произвеждат и продават пожарогасителни прахове, за които не се спазени нормативните изисквания за изпитания и доказване на гасителна ефективност преди да бъдат пуснати на пазара.
Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, като поставя следните въпроси: 1.Възможно ли е да се произвеждат и продават пожарогасителни прахове, за които не са спазени нормативните изисквания за изпитания и доказване на тяхната ефективност преди да бъдат пуснати на пазара? Това може ли да стане с преценка на съда, а не на посочените от закона компетентни органи? 2. Допустимо ли е да се приемат възражения на ответната страна, направени в писмени бележки пред първата инстанция и развити във въззивната жалба? Поддържа, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, а също и че са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Подробни съображения излага в отговора на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касационния жалбоподател доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, е приел за установено от ангажираните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи, че ищецът С. „Б.“ не е установил идентичност между създадената от н.с. инж. И. И. и н.с. хим. Е. Т. рецептура и технология за производство на пожарогасителни прахове „В. АВС“, предмет на договора от 01.07.2003 год., с пожарогасителните прахове, произвеждани от [фирма] в исковия период от 01.01.2011г. до 31.12.2013г. В мотивите съдът е посочил, че ищецът не е предоставил на вещото лице „рецепта, рецептура, технология на смесване и прилагане на добавки, вид, марка и количество на добавки, технология за производство, опаковка и изследване на пожарогасителен прах „В. АВС“, въпреки, че са му е било указано от Окръжен съд –Стара Загора да окаже съдействие на вещото лице при изпълнение на задачата му.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият въпрос, формулиран в изложението по чл. си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, е поставен в контекста на твърденията на касатора – ищец, че разрешенията от МВР, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ по чл.13 ал.1 от Наредбата за разрешителната и контролна дейност на продуктите за пожарогасене по отношение на тяхната гасителна ефективност, получени от ответното дружество за 2013г. и 2014г., са издадени въз основа на протокол за проведено изследване от оторизирана лаборатория №162/10.12.2002г. на ПГП „В. АВС 40“, и тъй като след този период няма проведени други изпитания и издадени други сертификати, то следва,че ответното дружество продължава да произвежда същия прах, който е разработен през 2002г. по технологията, създадена от авторския колектив. Тези доводи не съставляват оплакване за неправилна интерпретация на приложимите към спора материалноправни и процесуалноправни норми от страна на въззивния съд, а за необоснованост на изводите му относно приетите за установени по делото факти. Конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, касаят правилността на постановения съдебен акт. Поради това по отношение на този въпрос не е налице основната предпоставка за достъп до касация. Неправилната преценка на събраните по делото доказателства би съставлявала основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
Вторият поставен от касатора въпрос не съответства на данните по делото, поради което не може се определи като обуславящ изводите на възивния съд и изхода на правния спор. С подадения на 20.05.2014г. отговор на исковата молба ответникът е оспорил изрично твърденията на касатора – ищец, че създадените от н.с. инж. И. И. и н.с. хим. Е. Т. прахове, наименовани В. АВС / В. АВС -20, В. АВС -40, В. АВС -80/ са идентични с праховете, създавани и използвани от ответното дружество в процесния период. Следователно обсъденото от въззивния съд възражение за липса на идентичност е било своевременно заявено от ответника.
Следва да се отбележи, че касаторът не е обосновал и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК е налице, когато разрешението по правен въпрос в обжалваното въззивно решение, е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът не е посочил такива решения.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 436 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №365 от 23.11.2015г. по в.т.д. №463/2015г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „Б.“, с адрес [населено място], ж.к..“О. -2“ [жилищен адрес] да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.В, сумата от 2 436 лева /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева/, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.