5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
гр. София, 11.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2574 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. И., в качеството му на синдик на [фирма], [населено място], / в несъстоятелност/ срещу решение №124 от 14.04.2015г. по в.т.д. №74/2015г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, първи състав. С него е потвърдено решение №101/06.11.2014г. по т.д. №46/2014г. на Хасковски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от К. П. И., в качеството му на синдик на [фирма] /н./, против К. И. К. и [фирма]/ н./, иск с правно основание чл.647 ал.1 т.1 от ТЗ за обявяване относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], /н./ на безвъзмездни сделки, изразяващи се в изтеглени в периода 05.05.2011г. – 22.03.2012г. от ответника К. И. К. суми в общ размер на 14 600лв. от сметките на [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.647 ал.1 т.2 от ТЗ за обявяване относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], [населено място], /в несъстоятелност/, на безвъзмездните сделки, изразяващи се в изтеглени в периода 05.05.2011г. – 22.03.2012г. от ответника К. И. К. суми в общ размер на 14 600 лв. от сметките на [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ за обявяване на относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], /н./ на сделките, изразяващи се в изтеглени в периода 05.05.2011г. – 22.03.2012г. от ответника К. И. К. суми в общ размер на 14 600лв. от сметките на [фирма], [населено място], както и предявеният иск за осъждане на ответника К. И. К. да възстанови в масата на несъстоятелността на [фирма] /н./ сумите, получени за периода 05.05.2011г.-22.03.2012г. в общ размер на 14 600лв. от сметките на [фирма], [населено място].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при разпределянето на доказателствената тежест между страните, като е приел, че в тежест на ищеца е да установи безвъзмездността на извършеното разпореждане. Твърди, че когато по дадена сделка липсва насрещна престация, тази липса в процесуалноправен аспект означава наличие на отрицателен факт, а страната, която твърди такъв факт не носи доказателствената тежест за установяването му. Поддържа,че защитното твърдение на ответника К., че е внесъл парите в касата на ответното дружество се опровергава от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Също счита, че решението е необосновано, доколкото въззивният съд неправилно е кредитирал събраните доказателства, като е приел, че при доказването на факта на теглене на сумите от ответника К. и допълнителното доказателство за липсата на счетоводно отразяване на сумите при ответното дружество, са необходими и други доказателства за безвъзмездното прехвърляне на паричните средства. Моли решението да бъде отменено, а предявените при условията на евентуалност искове да бъдат уважени.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. К. жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1. Как следва да се разпредели доказателствената тежест за установяване предпоставката „безвъзмездност“ като елемент от фактическия състав на исковете по чл.646 и чл.647 от ТЗ? 2. Как следва да се разпредели доказателствената тежест за установяването на увреждащия характер на сделката, предмет на иск по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ? 3. Как се разпределя доказателствената тежест за установяване наличието на отрицателен факт? Твърди, че изводите на съда по първия въпрос са в противоречие със становището, застъпено в друго съдебно решение по сходен казус: решение №15/28.03.2014г. по т.д.№143/2012г. на Разградски окръжен съд, в което се приема, че тегленето на парични суми от банковата сметка на търговеца, при липса на доказателства, че сумите са внесени в дружеството, представлява безвъзмездна сделка по смисъла чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ. Твърди, че и вторият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №245 от 03.10.2013г. по в.т.д.№228/2013г. на Великотърновски апелативен съд, в което се приема, че доказателствената тежест за опровергаване на увреждащия характер на сделката е на ответниците, както и на решение №320 от 03.12.2013г. по в.т.д.№215/2013г. на Великотърновски апелативен съд и решение №240 от 25.07.2011г. по в.т.д.№129/2011г. на Великотърновски апелативен съд, в които е изразено становището, че ищецът носи тежестта да докаже увреждането. Поддържа, че третият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №394/18.05.2010г. по гр.д.№1584/2009г. на ВКС, ГК и решение №211/26.11.2013г. по т.д.№1082/2012г. на ВКС, ТК, в които се приема, че отрицателните факти не подлежат на доказване.
Ответниците по касация [фирма], [населено място], / в несъстоятелност/ и К. И. К. не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че през периода от 05.05.2011г. до 22.03.2012г., ответникът К. К. в качеството си на едноличен собственик и представляващ [фирма], [населено място], е изтеглил от сметката на дружеството различни суми в общ размер от 14600 лева. Приел е, че липсата на счетоводно отразяване в счетоводството на дружеството относно разходването на тези суми не е достатъчно, за да обоснове извода, че последващото разпореждане с тях е извършено в полза на първия ответник и то чрез безвъзмездни сделки. Изложил е доводи, че липсата на доказателства относно внасянето на тези суми в касата на дружеството или разходването им във връзка с дейността му, не съставлява дори косвено доказателство за твърдения от ищеца начин на разпореждане, тъй като такова разпореждане не е единствената алтернатива за потребяването им. Също е посочил, че всяка конкретна форма на разпореждане подлежи на доказване, чрез установяване на специфичните юридически факти, които я характеризират. Приел е, че твърдението за разпореждане с процесните средства от дружеството в несъстоятелност чрез безвъзмездни разпоредителни сделки, сключени с първия ответник, подлежи на доказване от ищеца чрез установяване вида на всяка от сделките, както и на всеки един от съществените им признаци и след като по делото липсват доказателства в тази насока, твърдението за сключването на подобни сделки е останало недоказано.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Формулираните от касационния жалбоподател въпроси относно разпределението на доказателствената тежест за установяване на предпоставката безвъзмездност и увреждащия характер на сделката като елементи от фактическия състав на исковете по чл.646 и чл.647 от ТЗ не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. В случая изводът на въззивния съд за неоснователност на предявените искове по чл.647 ал.1 т.1, т.2 и т.6 от ТЗ, е обусловен от преценката, че не е доказано по безспорен начин извършването на разпореждане с процесните суми от длъжника в производството по несъстоятелност в полза на ответника К. К., тоест изобщо не е доказано сключването на сделка между двамата ответници. При този свой извод, въззивният съд не е изследвал останалите предпоставки за основателност на исковете в различните хипотези на чл.647 от ТЗ, доколкото същите биха имали значение само при установяване на извършени от дружеството действия на разпореждане с негови активи. Третият въпрос е поставен във връзка с твърдението, че в тежест на ответника К. е било да докаже предоставянето на насрещна престация срещу получените от него суми. Значимостта на този въпрос за изхода на спора също е обусловен от извода за липса на извършено разпореждане от дружеството в полза на неговия управител. Разпореждането освен фактическото предоставяне на сумите в държане на едно лице, предполага и волеизявление на дружеството за предаването на сумите на определено основание. Въззивният съд е изложил доводи, че липсата на доказателства за начина на изразходване на сумите не установява извършването на посоченото от ищеца разпореждане. При този извод на съда въпросът дали ответникът е предоставил насрещна престация изобщо не е обсъждан и не е обусловил преценката за неоснователност на предявените искове.
Поради неотносимостта на поставените от касационния жалбоподател правни въпроси към изводите на съда по предмета на спора, не следва да се обсъжда наличието на посочените допълнителни предпоставки по т. 1 и т.2 на чл. 280 ал.1 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №124 от 14.04.2015г. по в.т.д. №74/2015г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, първи състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.