4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
[населено място], 10.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1412 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], против решение №2317/09.12.2014г. по т.д. №1069/2014г. на Софийски апелативен съд, ТК. С него е обезсилено решение №1967 от 11.12.2013г. по т.д. №27/12г. на СГС, ТО, VІ- 14 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.99 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.344 ал.1 от ТЗ във вр. чл.230 ал.2 от ЗЗД за сумата 199 014 лв., частичен иск от пълен размер на иска 1855759 лв., представляващи обезщетение за извършените строително -ремонтни работи по договор за финансов лизинг №000551А1/03.09.2007/03.09.2007г., сключен между [фирма], и [фирма], което вземане е прехвърлено по договор за цесия от 01.12.2011г., сключен между [фирма], в качеството на цедент и [фирма], [населено място], както и предявеният от [фирма], [населено място], срещу [фирма], иск с правно основание чл.99 ал.1 ЗЗД във вр. чл.59 ал.1 от ЗЗД за сумата 199 014 лв., частичен иск от пълния размер 1855759 лв., представляващи обезщетение за извършените строително-ремонтни работи в недвижим имот на [фирма], което вземане е прехвърлено по договора за цесия от 01.12.2011г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че постановеното решение по В. №480/12г. на АС при Б., с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] претендираната в настоящото производство сума, е формирало сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело. Излага доводи,че претенцията му по договора за цесия е предявена преди предявяването на исковете пред арбитражния съд, както и че страните по арбитражното производство са били известени за наличието на договор за цесия преди образуването на производството пред АС при Б..
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], поддържа, че касаторът не е посочил и мотивирал основания по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на договор за цесия от 01.12.2011г., [фирма], в качеството на цедент е прехвърлило на [фирма], [населено място], като цесионер, вземане срещу [фирма]. Приел е, че същото вземане е било предмет на спора по арб. д. №480/12г. на АС при Б., като с решение от 15.08.2013г. по същото дело арбитражният съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма], сумата 1465 597, 54 лв., представляваща разходи за подобрения в недвижим имот, предмет на лизинговия договор между страните. Приел е, че сумите, претендирани от [фирма], [населено място], са част от разходите за подобрения, присъдени на [фирма] с решението от 15.08.2013г. по арб. д. №480/12г. на АС при Б.. С оглед на това е посочил, че спорът е разрешен от АС при Б. с влязло в сила решение, което е задължително и за [фирма], [населено място], в качеството му на частен правоприемник на [фирма] по силата на договор за цесия от 01.12.2011г., поради което спорът не може да бъде пререшаван, а производството по него следва да бъде прекратено служебно от съда. Поради това е обезсилил като недопустимо постановеното от СГС решение, като е прекратил производството по делото.
Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили неговите решаващи изводи: 1.Има ли сила на пресъдено нещо постановеното решение по отношение на спорното право и разпростира ли се то по отношение на приобретателя цесионер, при положение, че цедентът е уведомил длъжника преди предявяването на иска? При положение, че спорното право е прехвърлено преди предявяването на иска по В. №480/12г. приложими ли са правилата на чл.226 от ГПК? При положение, че настоящото производство е образувано преди производството по т.д.№480/12г. на АС при Б. не е ли следвало да се приложат правилата на чл.229 т.4 от ГПК и чл.126 от ГПК и това може ли да се класифицира като процесуално бездействие на страните в производството пред АС при Б.?
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Същевременно той трябва да посочи и кое от допълнителните основания за допускане на касационната жалба до касационен контрол е налице. Съобразно принципа на диспозитивното начало в процеса касационният съд не следи служебно за наличието на селективните основания за достъп до касационен контрол, които следва да бъдат въведени и доказани от касатора. Преценката за допустимост на касационното обжалване, предвид неговия факултативен характер, касационната инстанция извършва само въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
В настоящия случай първият въпрос, формулиран от касатора в представеното от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд за наличието на формирана сила на пресъдено нещо между страните относно спорното право, която съставлява пречка за неговото пререшаване. При липсата на посочени селективни основания по т.1, т.2 и т.3 на чл. 280 ал.1 от ГПК, обаче, въпросът не може да обуслови допускането на касационния контрол. В изложението на касационните основания, жалбоподателят не е посочил никоя от допълнителните предпоставки за касационен контрол, а е възпроизвел посочените в жалбата касационни оплаквания за неправилно приложение на процесуалния закон, които дори и да са основателни, не подлежат на обсъждане във фазата на селектиране на касационните жалби.
Отговорите на втория и третия въпрос, формулирани в изложението, са обусловени от преценката на конкретните факти и събраните по делото доказателства, поради което въпросите не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Те са от значение за правилността на обжалваното решение, а според указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по чл. 288 от ГПК и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване в производството по чл. 290 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на 3 150 лева, с ДДС.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2317/09.12.2014г. по т.д. №1069/2014г. на Софийски апелативен съд, ТК.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] с адрес за кореспонденция [населено място], [улица],[жк], чрез адв.Ч. Д., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор К. К., сумата от 3 150 лв. (три хиляди сто и петдесет лева), с ДДС, разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.