4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
Гр.София, 31.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3254 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Д., [населено място], общ.О., Д. С. Д., [населено място], общ.О. и М. С. Д., [населено място], общ.О. срещу решение № 854/27.04.15г., постановено по гр.д.№ 4872/14г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 17687/24.10.14г. по гр.д.№ 9409/13г. на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете на касаторите против Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между уважения размер на претенциите им от по 30000 лв. до предявените размери от по 50000 лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 12.12.2012г. при ПТП е настъпила смъртта на бащата на касаторите С. Д. Х., причинена от неизвестен водач на неизвестно МПС. Изложени са съображения, че следва да се ангажира отговорността на Гаранционния фонд с оглед на допуснатите от водача на МПС нарушения на правилата за движение по пътищата по чл.20 ЗДП. След обсъждане на събраните по делото доказателства, основно на база на заключението на медицинската експертиза, решаващият състав е дал отговор на спорния въпрос относно механизма на настъпване на ПТП, като е приел, че смъртта е настъпила вследствие на травматичните увреждания от „прегазване” на пешеходеца от МПС. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил показанията на разпитаните свидетели относно съществувалите отношения между починалия и децата му, както и преживените от тях страдания, и счел, че справедливият размер на обезщетението е от по 60000 лв. за всеки от касаторите. Обезщетението е намалено с 50 % предвид на съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, изразяващо се в установения факт, че пострадалият се е намирал легнал на пътното платно към момента на катастрофата в тежка степен на алкохолно опиянение /3.07 промила алкохол в кръвта/, като същият е страдал от епилепсия, при което заболяване приемът на алкохол води до утежняването му.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторите поставят въпросите за съобразяване на размерите на лимитите на застрахователна отговорност по чл.266 КЗ /отм./, като проявна форма на икономическите условия в страната, и на икономическата конюнктура с оглед определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ или срещу Гаранционния фонд по чл.288, ал.1 КЗ /отм./ попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилно прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липсата на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя или срещу Гаранционния фонд се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г./ в случай на смърт се е ориентирала към критерии за възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, които се решават от съда според приетите за доказани факти по спора. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само поради настъпила смърт на пострадалото лице и съществуващата роднинска връзка с лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода от спора по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
В случай на позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът следва да посочи норма, прилагането на която налага тълкуване или допълване на законова разпоредба, която не дава отговор на поставения значим за делото правен въпрос.
Касаторите са обвързали основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед на изложените от състава съображения относно отчитане на фактите и обстоятелствата по всеки конкретен спор при определяне на обезщетението и в този смисъл неподлежащият на уеднаквяване размер, не се налага тълкуване на правна норма, което да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № решение № 854/27.04.15г., постановено по гр.д.№ 4872/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.