Определение №538 от 42536 по търг. дело №3142/3142 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 538

гр. София, 15.06.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3142 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието и храните срещу решение №1565 от 14.07.2015г. по т.д. №2118/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №203/04.02.2015г. по т.д.№2448/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 17 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени изцяло предявените от Министерството на земеделието и храните срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.8 ал.1 от ЗАЗ за сумата от 77217,68 лева, неизплатени арендни възнаграждения по договори за аренда №14/22.12.2009г. и №15/22.12.2009г. и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 12357,43 лева, мораторна лихва върху главницата за периода от датата на падежа на всяка една арендна вноска до датата на подаване на исковата молба.
В касационната жалба се сочи, че при постановяване на обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд неправилно е приел, че първоинстанционният съд е достигнал до извода за неизпълнение на основното задължение на арендодателя за предаване на арендуваните земи при съвкупна преценка на представените по делото доказателства, установяващи посочените факти и твърдения на двете страни. Касаторът поддържа, че този извод е необоснован и неправилен и в противоречие със заключението на съдебно – техническата експертиза, в която изрично е посочено, че по – голяма част от имотите, предмет на двата договора за аренда, се обработват от други фирми, а това означава, че не всички имоти се обработват от други фирми. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следния съществен процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: Следва ли при постановяване на решението въззивният съд да обсъди всички доказателства в цялост и доводите на страните? Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №43/04.06.2014г. по т.д.№213/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което се приема, че въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част, като в тези случаи, както и при обосновано оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на събрани относими и допустими доказателства и релевирани доводи и възражения на страните, въззивният съд е длъжен да установи фактическата обстановка, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.
Ответникът [фирма], [населено място], счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание чл.79 ал.1, вр. с чл.8 ал.1 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение – сключени в изискуемата форма договори за аренда. Приел е за недоказано твърдението на ищеца, че протоколите – описи за предаването на имотите са инкорпорирани в самите договори, както и че с подписването на договорите ответникът е удостоверил получаването на имотите. Приел е, че първоинстанционният съд е достигнал до извода за неизпълнение на основното задължение на арендодателя за предаване на имотите по двата договора след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, установяващи посочените факти и твърдения и на двете страни.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
В случая въззивният съд, въпреки че е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, е извършил и самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към пораждане на задължението за заплащане на арендни възнаграждения по процесните договори за аренда. Съдът е обсъдил подробно съдържанието на сключените между страните договори, както и заключението на съдебно – техническата експертиза, което е възприел изцяло, като е възпроизвел точно в мотивите си изводите на вещото лице, че „голяма част от отдадените имоти под аренда по договор №14/2009г. и №15/2009г. се обработват от други фирми“. Следва да се отбележи,че изводът на съда,че арнедодателят не е изпълнил основното си задължение за предаване на имотите, предмет на сключените договори за аренда, е основан не само на заключението на назначената съдебно – техническа експертиза относно това от кого са били ползвани фактически имотите, но и на преценката за липса на каквито и да е доказателства за предаването на имотите на ответното дружество. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 от ГПК. Интерпретацията на събраните по делото доказателства не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, би довела до необоснованост на въззивния акт, но тя подлежи на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК едва след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1565 от 14.07.2015г. по т.д. №2118/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните, с адрес [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.3, представлявано от управителя Г. Д., сумата от 600 лева /шестстотин лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top