О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
гр.София, 10.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№1409 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мега Никс” ЕООД, [населено място], срещу решение №165/21.01.2019г. по т.д.№2551/2018г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено Решение №318 от 15.01.2018г. по т. д. №1053/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17-ти състав, с което е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че „Мега Никс” ЕООД, [населено място], дължи на Министерство на отбраната сумата от 64 819,78 лева, от които 36799,55 лева, дължима наемна цена за периода ноември 2009г. – 15.08.2011г. и 28 020,23 лева неизплатена част от консумираните ел. енергия и вода за същия период за отдадено под наем помещение, обособена част от имот, находящ се в [населено място], ул.“Асен Йорданов“ №2, Спортни бази и съоръжения в м. „Къро“, представляващ помещения в сграда №1 – закрита кръгова писта, включваща седем помещения, санитарен възел и коридор с вход от източната страна на сградата с обща наемна площ от 167 кв.м., ведно със законната лихва от 24.10.2012г. до окончателното изплащане, както и 12 961, 67 лева мораторни лихви върху главниците за периода 26.10.2009г. – 15.06.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 50316/2012 г. по описа на СРС, 51 състав, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдено „Мега Никс” ЕООД, [населено място], да заплати на Министерство на отбраната съдебно-деловодни разноски в размер на 1854,06 лева.
Касаторът поддържа, че решението на съда е недопустимо, поради липса на надлежна процесуална легитимация на Министерство на отбраната /МО/ по отношение на претенции, произтичащи от процесния договор. Поддържа, че ищецът е завел и друго заповедно производство за вземания по същия договор, като делото, образувано по предявения от него иск по реда на чл.422 от ГПК е прекратено като недопустимо с влязло в сила определение от 26.02.2016г. по гр.д.№37793/2014г. на СРС, 34 състав. Счита за неправилно становището на въззивния съд, че въпросът за липсата на активна процесуална легитимация на МО е въпрос по основателността на претенцията. Оспорва извода за наличие на правоприемство между ищеца и Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“, като твърди,че процесният имот не е включен в Приложение №1 към чл.7 т.1 от ПМС №54/01.04.2010г, в което са описани имотите, предоставени за управление на МО. Наред с това поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при анализа и оценката на събраните доказателства. Прави оплакване, че и двете съдебни инстанции са допуснали съществено нарушение на съдопроизводствените правила като са обосновали изводите си на съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от експерта по документи, които не са били приложени по делото пред първоинстанционния съд и с които касаторът не е могъл да се запознае и да ги оспори. Наред с това въззивният съд напълно игнорирал представените във въззивната инстанция доказателства, които изцяло оборват заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Излага доводи, че представените във въззивното производство 8 броя фактури, издадени от ИА „Социални дейности на МО“ са с невярно съдържание, като не са подписани от получателя на услугата, а в част тях липсва и подпис на съставител. Също така касаторът счита за неправилен и неподкрепен от доказателствата по делото извода на въззивния съд,че договорът не е прекратен още на 01.05.2009г. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, както и на чл.280 ал.2 предл. 2 и 3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа,че съдът се е произнесъл по следните съществени правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Прекратяването като недопустимо на съдебното производство по гр.д.№37793/2014г. на СРС, 34 състав, образувано по иск по чл.422 ал.1 от ГПК от МО срещу „Мега Никс” ЕООД, [населено място], за неплатени задължения за наем, ел. енергия и вода и лихви по Договор за наем №С-5/15.11.2007г. , на основание липсата на активна процесуална легитимация на ищеца – Министерство на отбраната, с влязло в сила определение, представлява ли основание за прекратяване на настоящото съдебно производство, доколкото същото е образувано за неплатени задължения за наем, ел. енергия и вода от МО срещу „Мега Никс” ЕООД, [населено място], произтичащи от същия договор, за последващ период, с оглед установената от съда липса на активна процесуална легитимация на ищеца по този договор и касае ли се за материално – правна легитимация, както е приел въззивният съд? 2. Налице ли е очевидна неправилност на въззивното решение, ако първоинстанционният съд е постановил решението, с което уважава исковете, само въз основа на заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което е изготвено от вещото лице изцяло по фактури и счетоводни документи, намиращи се у ищеца, които не са приложени като доказателства по делото, а въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, кредитирайки изцяло заключението, без да изложи мотиви и без изобщо да обсъди приложените във втора инстанция фактури и счетоводни документи, въпреки че същите оборват изцяло заключението, доколкото се явяват документи с невярно съдържание, съставени, когато издателят им не е съществувал в правния мир, част са издадени от трети за делото лице, сумите по фактурите не съвпадат с протоколите, и следвало ли е въззивният съд да отстрани неяснотите и съществените разминавания между приложените във въззивната инстанция документи и заключението, изготвено в първа инстанция, както и да обсъди заключението във връзка с другите доказателства по делото? 3. В случай, че наетият имот, в който е въведен наемателят, е различен от имота, описан в договора за наем, и имотът, в който наемателят реално е бил въведен, не попада сред имотите, предоставени за управление на ищеца с нормативен акт, налице ли е основание да се приеме липса на активна процесуална легитимация за ищеца? 4. При постановяване на решението следвало ли е въззивният съд да изложи мотиви за фактическите и правни основания, въз основа на които е постановил решението по всеки един от обективно съединените искове за наем, ел. енергия и вода или е допустимо да се произнесе като за един иск, при положение, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, доколкото претенциите за разходи за ток и вода са посочени общо като консумативи, направено е оплакване за нередовност на исковата молба от ответника, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, което съдът е игнорирал и така е нарушено правото на защита на ответника? Първият, третия и четвъртият въпрос обвързва с доводите за вероятна недопустимост на въззивното решение, като същевременно за третия въпрос поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а за четвъртия твърди, че е разрешен в противоречие с разясненията в ТР №1 от 17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС и с решение №930/07.12.2009г. по гр.д.№1395/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о Посочва, че вторият въпрос е разрешен в противоречие с ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в решение №91/27.08.2015г. по гр.д.№321/2015г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №267/04.03.2014г. по гр.д.№30/2013г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение №113/28.02.2011г. по гр.д.№799/2011г. на ВКС, ГК. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото съдът е приел, че въпросът относно липсата на процесуална легитимация е въпрос по основателността на предявените искове.
Ответникът Министерство на отбраната поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Твърди, че оплакванията на касатора за очевидна неправилност по своята същност съставляват оплаквания за неправилност на правните изводи на състава на САС по спорното право и са относими към основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Поддържа, че въпросите, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, са риторични, зададени са каузално и възпроизвеждат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, съдържащи се в касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, Софийски апелативен съд е установил, че през процесния период между страните е съществувало правоотношение по договор за наем № С-5/15.11.2007 г по силата на който на наемателя „Мега Никс” ЕООД, [населено място], е бил предоставен за временно и възмездно ползване обособена част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в [населено място], ул.“Асен Йорданов“ №2, Спортни бази и съоръжения в м. „Къро“, с обща наемна площ от 167 кв.м срещу заплащане на наемна цена в размер на 1277 лева без ДДС. Съдът е счел за неоснователно възражението за липса на активна материална легитимация у ищеца Министерство на отбраната, като е изтъкнал, че по силата на чл.2, ал.3, т.1 от Постановление №54/01.04.2010г. на МС, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА”Социални дейности на МО“, се поемат от МО, по отношение на описаните в същия текст дейности, вкл. и тези отнасящи се до управлението на жилищния фонд на министерството, както и организацията за осъществяване на спортната дейност. С оглед на това е приел, че ищецът е встъпил в правата на реорганизираната ИА „СДМО“ по договор за наем № С-5/15.11.2007г. и е носител на вземане от ответника за непогасените задължения за заплащане на наемна цена и консумативни разходи. Въз основа на данните от съдебно-счетоводната експертиза въззивният съд е приел, че ответникът има непогасени задължения за наемни вноски за периода ноември 2009 г. –15.08.2011г. в размер на 36 799,55 лева, а общият размер на мораторните лихви за забава на наемната цена е 6 899,10 лева, като забавата на ответника за погасяване на задълженията е от 26-то число на месеца, предхождащ този, за който се дължат . За периода, за който съдът е приел, че ответникът дължи на ищеца консумативни разходи – от ноември 2009 г. до 15.08.2011г., се е позовал на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, като съобразявайки извършените от ответника частични плащания е приел, че незаплатената част от това задължение възлиза на сумата от 28 020.23 лева – сумата от задължението от 20 998.34 лева за периода ноември 2009г. – юни 2010г. и остатъка от 2 928,50 лева и 4 093,39 лева консумативни разходи за периода юли 2010 г. – май 2011г. Посочил е, че за следващите месеци, до август 2011г. ответникът е погасил задълженията си. Приел е, че мораторните лихви върху задълженията за заплащане на консумативни разноски са на обща стойност 6 062,57 лева. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на въззивника, че заключението на вещото лице е необосновано, тъй като е основало изводите си на документи, които не са представени и приети като доказателства по делото. Посочил е, че вещото лице е взело предвид единствено счетоводните документи и записи в счетоводството на МО, а по отношение на дължимите суми за консумираните електроенергия и студена вода изчисленията на вещото лице са основани на съставени между страните протоколи, съставени с участието на управителя на дружеството жалбоподател.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Неоснователни са доводите на касатора са вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Процесуалната легитимация на ищеца в производството по иска по реда на чл.422 от ГПК произтича от качеството му на заявител в заповедното производство. Дали същият действително е придобил процесните вземания по силата на ПМС № 54/01.04.2010г., е въпрос по основателността, а не по допустимостта на предявените установителни искове. Следва да се отбележи, че определението за прекратяване на производството по чл.422 от ГПК, макар и с предмет вземания по същия договор за предходен период, не формира сила на пресъдено нещо между страните. Съгласно задължителните разяснения в т.13 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. по тълк. дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС за разлика от отхвърлянето на иска с влязло в сила решение, при прекратяване на производството по иска по реда на чл. 422 от ГПК не се формира сила на пресъдено нещо относно вземането. Още повече, че посоченото от касатора определение от 26.02.2016г. по гр.д.№37793/2014г. на СРС, 34 състав, е постановено в хипотеза, при която заявител в заповедното производство е закритата Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“ и преценката на правоприемството между нея и Министерство на отбраната е била извършена по повод проверката на допустимост на предявения иск по реда на чл.422 от ГПК с оглед изискването за идентичност между заявителя и ищеца в исковото производство по чл.422 от ГПК. С оглед изложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване по първия и третия процесуалноправни въпроси в изложението по по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, доколкото същите възпроизвеждат оплакванията на касатора за неправилност на преценката на въззивния съд относно правното значение на правоприемството между ищеца и Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО“, като факт, обуславящ принадлежността на спорното материално право, а не активната процесуална легитимация на ищеца.
Четвъртият поставен от касатора въпрос няма характер на правен въпрос съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Даденото от съда разрешение е обусловено от преценката на установените по делото факти и обстоятелства, а не от възприемане на становище, противоречащо на цитараната от касатора практика на ВКС. Въззивният съд не е отрекъл, че дължимите суми за ток и вода са отделни пера на задължението за консумативи, но е присъдил сумата общо, предвид факта, че помесечно са издавани общи фактури за двата вида разноски, съответно съдът е присъдил сумата по всички фактури. Следва да се отбележи, че това не е довело до произнасяне по непредявен иск, доколкото решаващият съд не е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.
Вторият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК в частта относно задължението на съда да обсъди заключението на съдебно – счетоводната експертиза във връзка с другите доказателства по делото е обуславящ за изхода на спора по претенцията за присъждане на консумативи, доколкото въззивният съд е основал изводите си за съществуването и размера на задълженията за разходи за консумираните в обекта ел. енергия и вода, без да изложи доводи относно извършеното от касатора оспорване на съдържанието на представените писмени доказателства, въз основа на които са извършени счетоводните записвания при ищеца. По въпроса е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. На този въпрос е даден отговор в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №113/28.02.2011г. по гр.д.№799/2011г. на ВКС, ГК., в което се приема, че за да основе решението си на приетото по делото заключение, съдът по същество следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението.
Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая изброените по-горе пороци не са налице. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован, в какъвто смисъл са твърденията на касатора. Що се касае до законосъобразността на съдопроизводствените действия на въззивния съд и обосноваността на изводите му, то те не могат да бъдат проверявани в стадия по селекция на касационните жалби.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване на решение №165/21.01.2019г. по т.д.№2551/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта , с която е потвърдено Решение №318 от 15.01.2018 г. по т. д. №1053/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17-ти състав, в частта, с която е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че „Мега Никс” ЕООД, [населено място], дължи на Министерство на отбраната сумата от 28 020,23 лева неизплатена част от консумираните ел. енергия и вода за периода ноември 2009г. – 15.08.2011г., ведно със законната лихва от 24.10.2012г. до окончателното изплащане, както и част от присъдените мораторни лихви в размер на 6 062,57 лева за периода 26.10.2009г. – 15.06.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №50316/2012 г. по описа на СРС, 51 състав, следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса относно задължението на съда да обсъди заключението на приетата по делото съдебна експертиза съвкупно с другите доказателства по делото.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 681,65 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №165/21.01.2019г. по т.д.№2551/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта , с която е потвърдено Решение №318 от 15.01.2018г. по т. д. №1053/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17-ти състав, в частта, с която е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че „Мега Никс” ЕООД, [населено място], дължи на Министерство на отбраната сумата от 28 020,23 лева неизплатена част от консумираните ел. енергия и вода за периода ноември 2009г. – 15.08.2011г., ведно със законната лихва от 24.10.2012г. до окончателното изплащане, както и част от присъдените мораторни лихви в размер на 6062,57 лева за периода 26.10.2009г. – 15.06.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №50316/2012 г. по описа на СРС, 51 състав.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №165/21.01.2019г. по т.д.№2551/2018г. на Софийски апелативен съд, в останалата част.
УКАЗВА на касатора „Мега Никс” ЕООД, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 681,65 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.