6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
[населено място], 15.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1490 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №795 от 15.12.2014г. по т.д. №1229/2014г. на Пловдивски апелативен съд, трети граждански състав. С него е потвърдено решение №303 от 02.07.2014г. по т.д. №74/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл.74 от ТЗ са отменени решения на общото събрание на съдружниците на [фирма], [населено място], от 04.12.2012г. като незаконосъобразни.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят твърди,че въззивният съд е преповторил изводите на първата инстанция, без да даде отговор на конкретните възражения във въззивната жалба и без да обсъди всички налични доказателства в тяхната съвкупност. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск, който е предявен след изтичането на преклузивния срок по чл.74 ал.2 от ТЗ. Твърди, че съдът неправилно е възприел като дата на узнаване от ищеца на решенията на проведеното общо събрание на съдружниците на [фирма], [населено място], датата на получаване на съобщение за прекратяване на производство, по което дружеството е страна, поради оттегляне на жалбата от новоизбрания управител. Счита, че за дата на узнаване следва да се приеме датата на вписването на нововъзникналите обстоятелства по партидата на дружеството , а именно датата 14.12.2012г. Посочва,че на общото събрание от 04.12.2012г. са приети изменения на дружествения договор, а измененият дружествен договор е обявен в Търговския регистър, поради което отразените в дружествения договор обстоятелства се считат за публично известни на основание чл.5 и чл.9 ал.2 от ЗТР.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател отново поддържа доводи за недопустимост на постановеното въззивно решение, с оглед предявяването на иска след изтичането на преклузивния срок. Във връзка с тези доводи поставя и следния въпрос: Обявяването в Търговския регистър на обстоятелствата въз основа на решенията по протокола от ОС има ли правно значение при преценката относно спазването на срока по чл.74 ал.2 от ТЗ? Сочи, че Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по този въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №783 от 30.12.2009г. по ч.т.д.№761/2009г. на ВКС, ТК, I т.о. Поддържа също, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, като цитира следните актове, в които същият въпрос е намерил противоречиво разрешение – определение от 27.07.2010г. по т.д.№423/2009г. на Старозагорски окръжен съд и определение №382 от 17.08.2010г. по в.ч.д. №414/2010г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес управление в Република К., не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът е предявен в преклузивня срок по чл.74 ал.2 от ТЗ, тъй като ищцовото дружество, като съдружник в [фирма], не е било поканено за общото събрание на 04.12.2012г., а съгласие за приетите неприсъствено решения е изразено от адвокат В. Б., чието пълномощно е било с изтекъл срок към датата на събранието. Приел е, че разпоредбата на чл.301 от ТЗ е приложима само към действия по сключване на търговски сделки, но не и по отношение на други правни действия, извършени от името на търговеца без представителна власт. Намерил е за неоснователни доводите на ответното дружество, че ищецът е узнал за приетите решения от датата на вписване на новъзникналите обстоятелства по партидата на дружеството в ТР, а именно 14.12.2012г. Посочил е, че само при обявяване на представени конкретни актове в търговския регистър се презюмира, че те са станали публично известни, а не и други факти, включително и такива във връзка с приемането на тези актове.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос относно правното значение на вписването в ТР /посочено от жалбоподателя като „обявяване“/ на обстоятелствата въз основа на приети от общото събрание на съдружниците решения, при преценката относно спазването на срока по чл.74 ал.2 от ТЗ, наред с изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение, налагат касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос е обуславящ за допустимостта на предявения иск по чл.74 ал.1 от ТЗ и за допустимостта на постановеното съдебно решение. Неоснователни обаче са доводите на касационния жалбоподател за наличие на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. На поставения правен въпрос е даден отговор в цитираното от касационния жалбоподател определение №783 от 30.12.2009г. по ч.т.д.№761/2009г. на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК от състав на ВКС, Търговска колегия, което формира задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и с което обжалваното решение е съобразено. В същото е прието,че визираната в чл.11 от ЗТР публичност на търговския регистър не означава публичност на всички вписвания в него. Публичността по смисъла на чл.11 ал.1 от ЗТР се дефинирана чрез правото на всеки на свободен и безплатен достъп до регистъра и възможността да се направи справка по извършените вписвания, заличавания и обявявания. Съгласно легалната дефиниция на търговски регистър, дадена в чл.2 от ЗТР, той е единна централизирана електронна база данни, съдържаща както вписаните обстоятелства по чл.4 от ЗТР, така и обявените актове по чл.5 от същия закон, на които по силата на закон е дадена публичност. С публичност се ползват само актовете обявени в търговския регистър. На обявяване подлежат само актовете, за които със закон е предвидено, че подлежат на обявяване/чл.5 ЗТР/. Само при обявяване на представените актове по чл.5 ЗТР, се презюмира, че те са станали публично известни. /чл.9, ал.2 ЗТР/. Затова и заявлението за вписване на подлежащите на вписване промени, настъпили по силата на взетото решение от общото събрание на дружество с ограничена отговорност, не се ползват с презумпцията на чл.9 ал.2 ЗТР. Само обявяването осигурява публичност на обявения акт /чл.9, ал.1 ЗТР/, защото докато при вписването се въвежда информация само за подлежащите на вписване обстоятелства, при обявяването на актовете по чл.5 ЗТР в регистъра се пренася тяхното съдържание. Останалите актове, включени в търговския регистър, като такива подлежащи на вписване, каквито например са данните за промяна в състава на ответното дружество с ограничена отговорност, могат да станат известни на широк кръг лица, чрез осигурената от регистъра публична възможност за достъп. Узнаването им, обаче, не се презюмира, а следва да бъде доказано, още повече, че не може да се вмени в задължение на съдружниците непрекъснато да следят в търговския регистър дали не са вписани промени по партидата на дружеството.
В съответствие с мотивите на посоченото определение на ВКС е приетото от въззивния съд разрешение, че от публичната възможност за справки в Търговския регистър не може да се презюмира узнаване от ищеца на подлежащите на вписване обстоятелства, заявени от управителя на ответното дружество. За публично известно от датата на обявяването му в търговския регистър следва да се счита само съдържанието на дружествения договор, но видно от същия, в него не се отразява името на новоизбрания управител. Поради това изборът на новия управител е вписано обстоятелство, но тъй като не е отразено в съдържанието на обявен акт, то датата на вписването на това обстоятелство не може да се възприеме за дата на неговото узнаване от всички съдружници и трети лица. Поради това правилно въззивният съд е изследвал събраните по делото доказателства и е приел за дата на узнаването на решенията на неприсъственото събрание от 04.12.2012г., най -ранната дата, на която има данни, че освобождаването на управителя и изборът на нов управител на [фирма], [населено място], е достигнала до знанието на съдружника – ищец. Същевременно ответникът не е поддържал, че има друга, по – ранна дата на узнаване, освен датата на вписване на промените по партидата на дружеството в Търговския регистър.
Следователно дори и по прилагането на нормата на чл.72 ал.4 от ТЗ да е била налице противоречива съдебна практика, тя вече е уеднаквена чрез постановяване на определението по реда на чл.274 ал.3 от ГПК. Следва да се отбележи, че в изложението си по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК касационният жалбоподател не е посочил влезли в сила съдебни решения, а само определения на съдилищата, които не могат да обосноват селективното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.3 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице пороци, обуславящи вероятна недопустимост на обжалваното решение на Плавдивски апелативен съд, нито са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на същото решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №795 от 15.12.2014г. по т.д. №1229/2014г. на Пловдивски апелативен съд, трети граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.