О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№309
[населено място],04.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1010 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „България – Катар селскостопанска компания“ ООД срещу определение от 07.03.2018г. по т.д.№642/2017г. на Варненски апелативен съд, с което е спряно производството по делото до приключване с окончателен съдебен акт на производството по т. д. №43/2018г. на Варненски окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Счита за неприемливо разбирането, че всеки следващ предявен установителен иск е пречка за разглеждане на предявен преди това иск по чл.74 от ТЗ. Поддържа,че разрешенията в ТР №1/2002г. се отнасят до обективно съединяване на искове по чл.124 от ГПК и чл.74 от ТЗ, каквото в случая не е налице.
Ответникът по частната жалба „Тексима Трейдинг“ ЕООД поддържа, че същата е неоснователна. Излага доводи, че съгласно задължителните указания в т.2 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, когато безсрочният установителен иск е предявен след конститутивния иск по чл.74 от ТЗ, производството по последния подлежи на спиране. Поддържа, че установителните искове по т.д.№43/2018г. на Варненски окръжен съд не са предмет на производството по т.д.№642/2017г. на Варненски апелативен съд и тяхното разглеждане е преюдициално по отношение на т.д.№642/2017г. на Варненски апелативен съд, защото с установяване нищожността на атакуваните с исковете по чл.74 от ТЗ решения на ОС би отпаднал правния интерес от разглеждането на конститутивните искове за отмяна на същите решения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С решение №516 от 21.07.2017г. по т.д. №380/2016г. на Варненски окръжен съд, са прогласени за нищожни по предявени от „Тексима трейдинг“ ЕООД, срещу „България-Катар селскостопанска компания“ ООД, искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, решенията на общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания“ ООД за: актуално разпределение на капитала в размер на 5000 лева, който става изцяло собственост на „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД; промяна на правната форма на дружеството от ООД на ЕООД; освобождаване на досегашния управител Я. К. П. и продължаване на управлението само от управителя М. Ж. А – Т.; приемане на нов учредителен акт на дружеството, съобразен с промените, всички обективирани в „Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания“ ООД“ от 15.03.2016г., подписан само от М. Ж. А – Т., като представляващ съдружника „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД. Със същото решение са отхвърлени исковете, предявени от „Тексима трейдинг“ ЕООД, срещу „България-Катар селскостопанска компания“ ООД, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за прогласяване на нищожността на решенията на общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания“ ООД за: изключване на „Тексима трейдинг“ ЕООД като съдружник в „България-Катар селскостопанска компания“ ООД; поемане на дружествените дялове на „Тексима трейдинг“ ЕООД от „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД; предявяване на искове срещу управителя Я. К. П., обективирани в „Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания“ ООД“ от 15.03.2016г., подписан само от М. Ж. Ал – Т., като представляващ съдружника „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД, както и предявените от „Тексима трейдинг“ ЕООД, срещу „България-Катар селскостопанска компания“ ООД, искове с правно основание чл.74 ал.1 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания“ ООД, проведено на 15.03.2016г.: (1) за изключване на „Тексима трейдинг“ ЕООД като съдружник в „България-Катар селскостопанска компания“ ООД; (2) за поемане на дяловете на „Тексима трейдинг“ ЕООД от съдружника „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД; (3) за предявяване на искове срещу Я. К. П., в качеството му на управител на „България-Катар селскостопанска компания“ ООД, обективирани в констативен протокол рег. №2110/2016г., том 1, №70 от 15.03.2016г. на нотариус рег. №214 на НК и в „Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания“ ООД“ от 15.03.2016г., подписан само от М. Ж. Ал – Т., като представляващ съдружника „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД.
Срещу решението на Варненски окръжен съд са постъпили въззивни жалби и от двете страни по делото, по които е образувано по т.д.№642/2017г. на Варненски апелативен съд. С молба-становище до съда процесуалният представител на ищеца е направил искане за спиране на производството, до приключване на производството по т. д. №43/2018г. на Варненски окръжен съд, образувано по предявен на 10.01.2018г. иск на „Тексима трейдинг“ ЕООД, срещу „България-Катар селскостопанска компания“ ООД, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за прогласяване на нищожността на решенията на общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания“ ООД от 15.03.2016г., но на основания, непредявени в производството по т.д.№642/2017г. на Варненски апелативен съд. Въззивният съд е достигнал до извода, че висящото пред него производство следва да бъде спряно до приключване с окончателен съдебен акт на производството по т. д. №43/2018г. на Варненски окръжен съд.
Неправилен е изводът на състава на Варненски апелативен съд относно наличието на преюдициалност между предявения в производството по т. д.№43/2018г. на Варненски окръжен съд иск по чл.124 от ГПК и предявените в производството по т.д.№642/2017г. на Варненски апелативен съд искове по чл.124 от ГПК и чл.74 от ТЗ. И в производството по т.д.№642/2017г. на Варненски апелативен съд, което е по – рано образувано, и в производството по т. д. №43/2018г. на Варненски окръжен съд се претендира установяване нищожност на едни и същи решения на общото събрание на съдружниците на „България – Катар селскостопанска компания“ ООД, проведено на 15.03.2016г., но на различни основания. Липсва идентичност между двете производства доколкото въведените с исковите молби основания за нищожност са различни. Същевременно обаче не е налице и преюидициалност доколкото изводите на съда по въведените в едното производство твърдения за пороци, водещи до нищожност на решенията на ОС, не биха обусловили основателността на предявените в другото производство искове. Налице е възможност за паралелно развитие на двете производства. Доколкото е възможно едно и също решение на общото събрание да страда от различни пороци, засягащи неговата валидност, няма пречка да бъдат уважени всички или само част от предявените искове. Така както предявени в едно производство искове за установяване на нищожност могат да бъдат предявени при условията на кумулативност, така и при искове за нищожност, предявени в различни производства, не е задължителна връзка на евентуалност, която да налага спирането на едното производство до приключване на другото
Неоснователни са доводите на ответника по частната жалба, че съгласно задължителните разяснения в т.2 от Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г., ОСГК на ВКС, когато безсрочният установителен иск за установяване на нищожност на решения на ОС е предявен след конститутивния иск по чл.74 от ТЗ, производството по последния подлежи на спиране. Дадените в тълкувателното решение разяснения се отнасят до хипотезите, в които искът за установяване на нищожност е съединен за общо разглеждане в едно производство с искове по чл.74 от ТЗ. Те са приложими по отношение на съотношението на исковете, предявени в производството т.д.№642/2017г. на Варненски апелативен съд, но не и по отношение на съотношението на двете искови производства.
С оглед на това настоящият състав намира, че между производството по предявения от „Тексима Трейдинг“ ЕООД по т. д. №43/2018г. на Варненски окръжен съд иск за установяване на нищожност на решения на общото събрание на съдружниците на „България – Катар селскостопанска компания“ ООД, проведено на 15.03.2016г., и производството по предявените по т.д.№642/2017г. на Варненски апелативен съд от „Тексима Трейдинг“ ЕООД иск за установяване на нищожност на решения на същото общо събрание, но на различни основания, съединен при условията на евентуалност с иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на тези решения, не е налице преюдициалност.
С оглед изложеното обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото върнато на Варненски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
На частния жалбоподател не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство, доколкото не е направено такова искане.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от 07.03.2018г. по т.д.№642/2017г. на Варненски апелативен съд, за спиране на производството по делото.
ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.