О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
[населено място], 14.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1106 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Подадена е молба от адв. Д. Н. за допълване на определение № 424/11.07.2017г. по т.д. № 1106/2017г. на ВКС в частта за разноските.
В молбата се излага, че представляваните от адвоката лица С. Б. И. и Й. И. И. са били ответници по делото, подали са писмен отговор, представлявани от процесуалния си представител и в него е било поискано присъждане на разноски за настоящата инстанция. Въззивното решение на САС не е било допуснато до касационно обжалване като ВКС е пропуснал да се произнесе в определението си по чл.288 ГПК по искането за разноски. Между ответниците и адвоката е подписан договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Иска се допълване на съдебния акт в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение.
Ответникът по молбата ЗД [фирма] не подава писмен отговор.
ВКС констатира следното:
Производството по т.д.№ 1106/2017г. е било образувано по касационна жалба на ЗД [фирма], чрез адв.А.И. срещу решение № 2317/07.12.2016г. по в.гр.д. № 3778/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО,12 състав, с което след отмяна на решение от 11.05.2016г. по гр.д. № 19785/2014г. на СГС, ГО, I -2 състав касаторът е осъден да заплати на С. Б. И. и Й. И. И. по 120 000 лв. на всеки един от тях обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.10.2013г. до окончателното им заплащане.
Ответниците по касацията С. Б. И. и Й. И. И., чрез пълномощника адв. Д. Н. са подали писмен отговор, с който са оспорили наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване и са поискали присъждане на разноски по спора на осн. чл.38, ал.2 ЗА. Представен е един договор за правна помощ, с който ответниците са възложили на адв. Н. осъществяването на процесуалното им представителство пред ВКС и е било уговорено възнаграждението да е платимо при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил определение № 424/11.07.2017г. по т.д. № 1106/2017г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 2317/07.12.2016г. по в.гр.д. № 3778/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО,12 състав. Касационната инстанция не се е произнесла по искането за разноски.
Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи:
С оглед изхода от спора и доколкото липсва оспорване от насрещната страна за осъществяване на предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗА в полза на пълномощника на ответниците по касацията се дължи адвокатско възнаграждение в размер по чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или 4 747,50 лв. Възнаграждението се изчислява върху общия защитаван интерес.
Водим от което, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА на осн. чл.248, ал.1 ГПК ЗД [фирма] да заплати на адвокат Д. Й. Н. от САК сумата в размер на 4 747,50лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, дължимо за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: