1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
[населено място], 23.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3368 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г., чрез пълномощника адв. Ч. П. срещу решение № 280/20.07.2015г. по в.гр.д. № 314/2015г. на Софийски окръжен съд, ГК, 2-ри състав. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 7/20.02.2015г. по гр.д. № 289/2014г. на Пирдопския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на касатора за отмяна на решение на общото събрание на ПК „Напредък“, [населено място], проведено на 16.06.2014г., с което И. С. С. е изключен като член-кооператор и е прекратено производството в тази част, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на касатора по чл.58 ЗК за отмяна на останалите решения, взети от ОС на кооперацията на 16.06.2014г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът ПК „Напредък“, [населено място] не подава писмен отговор.
Третите лица–помагачи Д. Г. Тодореова, Р. С. П. и С. Г. С. в писмените си отговори на касационната жалба оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по същество основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение окръжният съд е приел, че за касатора Г. липсва правен интерес от обжалване на решението на ОС, с което е изключено друго лице И. С. като член-кооператор. С оглед на което е счел, че искът по чл.58 ЗК в тази му част е недопустим. По отношение на останалите взети решения от ОС на 16.06.2014г. СОС е намерил, че е спазена процедурата по свикването на ОС по чл.16, ал.4 ЗК – инициирано е от 1/3 част от член кооператорите след отправено искане за свикването му до УС / получено от УС на 29.04.2014г./ и поради несвикване в едномесечен срок на такова от УС 1/3 от член- кооператорите са свикали ОС с покана от дата 30.05.2014г. , разлепена според свидетелските показания и съставени протоколи на обществени сгради в [населено място], [населено място], махала Бодят, [населено място] и отпечатана на същата дата в брой на в. „Камбана“. ОС се е провело на 16.06.2014г. в присъствието на 45 член-кооператора и 6 пълномощника на такива, в хипотезата на т.нар. спадащ кворум, като всички подписали за присъстващи на събранието притежават легитимацията на член- кооператори съобразно списъка на член кооператорите на ПК „Напредък“ към 16.06.2014г. СОС е заключил, че не е нарушена процедурата по ЗК и устава на кооперацията относно свикване и провеждане на ОС. Според решаващият съд неоснователни са доводите на касатора за материална незаконосъобразност на атакуваните решения тъй като не се установяват твърдените от него пречки Р. П. да бъде избрана за член на УС на кооперацията.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Неспазването на минималните срокове по ЗК води ли до незаконосъобразност на свикването и провеждането на ОС, оттам и на взетите решения? 2/Императивни или диспозитивни са нормите на ЗК отнасящи се до сроковете при свикване на извънредно общо събрание на кооперация? 3/Налага ли неспазването на определени елементи от процедурата отмяна на решенията взети на общото събрание? 4/ Законосъобразно ли е въпросите, приети от член-кооператорите чрез подписка като програма на предстоящото събрание да са различни от тези в искането до УС или това несъответствие обуславя недействителност на събранието, респ. отмяна или прогласяване за нищожни на взетите на това събрание решения? 5/Необходим ли е правен интерес и в какво се изразява той, за да бъдат оспорени съгласно чл.58 ЗК решенията на ОС на кооперацията или правото на иск е обусловено единствено от качеството на член-кооператор? 6/ Кои от елементите на фактическия състав на свикването и провеждането на извънредното общо събрание на кооперацията са диспозитивно определени в закона и кои – императивно? 7 / Какви са задължителните реквизити на дневния ред на ОС и води ли до порок на волята несъответствието между искането за свикване на ОС и подписката на член-кооператорите? 8/Достатъчно ли е мотивирането на предложението за изключване на член-кооператор с общи принципи на правото или е необходимо то да бъде конкретно мотивирано от определени нарушения на закона, устава или решения на кооперацията? По отношение на въпроси 1-3 касаторът въвежда допълнително основание за селекция по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на даденото разрешение по тях в обжалвания съдебен акт с това обективирано в задължителната практика на ВКС, а именно с решение № 80/24.10.2013г. по т.д. № 35/2012г. на ВКС, II т.о.; по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – в противоречие с постановеното по ГПК / отм./ решение № 202/04.03.2003г. по гр.д. № 864/2002г. на ВКС, V г.о. и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита, че същите са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. По отношение на четвърти въпрос касаторът излага, че отговорът на същия даден от въззивния съд е в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в определение № 186/14.12.2012г. по т.д. № 270/2012г. на ВКС, което представлява селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по пети въпрос касаторът посочва на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие между приетата от СОС частична недопустимост на иска по чл.58 ЗК и задължителната за съдилищата съдебна практика, създадена с решение № 268/15.10.2013г. по гр.д. № 1301/2012г. на ВКС и определение № 750/16.12.2009г. по т.д. № 659/2009г. на ВКС. Едновременно с това формулира и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдебната практика по въпроси 4-5 според касаторът е оскъдна и не е задължителна. По отношение на последните три въпроса /7-9/ е въведен допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По отношение на поставените правни въпроси ВКС намира следното:
Нормативната уредба на сроковете за свикване на общо събрание на кооперация съобразно регламентацията по чл.16, ал.1, 3 и 4 ЗК няма оправомощаващ характер и не е предоставена на свободната воля на член кооператорите, за разлика от уредбата по отношение начина на разгласяване на поканата / чл.16, ал.1 3К /. Ето защо преценката дали тези срокове в конкретния случай са спазени, така както ги определя законът, при изрично въведено с исковата молба основание за процесуална незаконосъобразност на атакуваните решения на ОС, е включена в решаващите за крайния резултат от правния спор мотиви на въззивния съд. В обжалваното въззивно решение СОС изрично е съпоставил датите на полученото от УС искане на 1/3 от член-кооператорите за свикване на извънредно общо събрание и на разгласяване на поканата за събранието от 1/3 от член-кооператорите и е направил съответен на закона извод, че са спазени 1 м. срок / в който липсва свикване на ОС от УС/ по чл.16, ал.4 и 14-дневния срок от момента на разгласяване на поканата до датата на провеждане на извънредното общо събрание. Поради това ВКС намира, че даденият от СОС в обжалваното решение отговор на първите два въпроса не е в отклонение на императивно въведеното от закона изискване за спазване на нормативно регламентираните срокове в процедурата по свикване на общо събрание на кооперация от 1/3 от членовете й. По отношение на тези два въпроса не са налице допълнителните критерии по чл.280, ал.1 , т.1, 2 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът. Цитираното от него решение № 80/24.10.2013г. по т.д. № 35/2012г. на ВКС, II т.о. като постановено по реда на чл.290 ГПК представлява задължителна за съдилищата практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК съобразно разясненията по т.2 от ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и т.1 от ТР № 2/2010г. от 28.09.2011г. на ОСГТК на ВКС само относно съдържащите се в него тълкувателни мотиви, с които се дава принципно решение на поставения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Видно от същото въпросът, на който е даден отговор, касае проблема за вземане на решение от УС на кооперация в състав, различен от предвидения в ЗК и Устава, следователно същият не съвпада с поставените от касатора въпроси от 1-3 в изложението към касационната жалба. Не е налице и противоречие с постановеното по отменения ГПК решение № 202/04.03.2003г. по гр.д. № 864/2002г. на ВКС, V г.о., доколкото въззивният съд не е приел, че е допустимо съкращаване на предвидени по закон срокове при свикване на ОС или избягване на задължително уведомление до УС. Съобразявайки гореизложеното относно характера на нормативната регламентация по отношение процедурата по свикване на ОС на кооперация, ВКС счита, че произнасянето на СОС по първите три въпроса не е обусловено от приложение на неясна, непълна или противоречива правна норма, в който случай тези въпроси биха имали значение за развитие на правото. Касаторът не е обосновал необходимост от точно приложение на закона, каквато ще е налице, когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й с оглед на промени в законодателството и обществените условия.
Четвъртият формулиран в изложението правен въпрос относно съдържанието на приетата чрез подписка от 1/3 от член-кооператорите програма на предстоящото събрание и дали тя съответства на отправеното до УС искане за свикване на такова събрание не покрива изискването за наличие на общо основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Оплакването и по исковата молба, и по въззивната жалба е, че искането до УС представлява само списък на член-кооператорите, желаещи свикване на ОС без в него да са обективирани конкретни въпроси за дневен ред на събрание. Съответно проверката на СОС не обхваща отношенията по повод начина на вземане на решение от тези 1/3 членове на кооперацията за отправяне на искане до УС за свикване на събрание, а констатира, че извън списъка на 68-те член-кооператора има искане до УС, подписано от тях и получено от УС на 29.04.2014г. ВКС счита, че седмият посочен по-горе правен въпрос по същество засяга отново съответствието между съдържание на подписка за иницииране на ОС от член-кооператори и съдържание на искане до УС, който въпрос, с оглед очертания от исковата молба предмет на спора, е ирелевантен за решаването на последния. Извън предметното обсъждане от въззивния съд на относимите към конкретния казус обстоятелства, доказателства и приложими норми е останал и повдигнатият от касатора осми въпрос. Изводът за недопустимост на иска за отмяна на визираното решение на ОС е довел до частично обезсилване на първоинстанционното решение и до прекратяване на делото в тази част, т.е. до ненавлизане в преценка по същество на спора.
Поддържаният в изложението към касационната жалба шести въпрос е зададен общо, без да е посочено по отношение на кой елемент от визирания фактически състав е налице произнасяне от СОС, което да е предопределило окончателното решение. Съдът не е компетентен да замества волята на страната и сам да формулира въпрос, покриващ изискванията за обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Евентуално въпросът може да се свърже с доводите на касатора към поставения от него втори въпрос относно сроковете за свикване на извънредно ОС, но както вече бе изложено от настоящия състав по въпрос №2 не е налице допълнително основание за допускане до касационно обжалване.
В частта, с която въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството, произнасянето му е обусловено от отговора на повдигнатия от касатора въпрос № 5. Независимо, че са изпълнени условията за наличие на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, не се установяват въведените от касатора селективни основания. Решение № 268/15.10.2013г. по гр.д. № 1301/2012г. на ВКС, IV г.о. е поставено по реда на чл.290 ГПК по правен въпрос, който касае вида на договора, сключен между кооперацията и нейния управител, а определение № 750/16.12.2009г. по т.д. № 659/2009г. на ВКС, I т.о. е постановено по реда на чл.288 ГПК, ето защо обективираните по тях мотиви не представляват по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и разясненията по т.2 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължителна за съдилищата практика на ВКС. Не е осъществено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният въпрос представлява изразено от касатора становище за принципно изключване на правния интерес от кръга на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно при конститутивния иск по чл.58 ЗК, като правото на иск е обусловено единствено от легитимацията на ищеца като член-кооператор. Така формулиран въпросът не държи връзка със съдържанието на решението на ОС, чиято отмяна се иска – за изключване като член-кооператор на лице различно от ищеца. От друга страна е налице създадена по реда на чл.290 ГПК съдебна практика : решение № 183/30.06.2014г. по т.д. № 695/2012г. на ВКС, II т.о. и решение № 150/30.06.2014г. по т.д. № 286/2012г. на ВКС, II т.о. / касаеща аналогични искове в дружественото право/, с която е прието, че правният интерес от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните за всички искове, независимо от общото процесуално правило, че при всеки конститутивен иск правният интерес се презюмира със самото предписание на закона, че потестативното право, произтичащо от твърдения в исковата молба фактически състав може да се упражни чрез предявяването му срещу ответника, а при всеки осъдителен иск – презумптивно този интерес присъства, въз основа на твърдението на ищеца за неудовлетворено притезание. Разбирането за относимостта на правния интерес като процесуална предпоставка за всички искове следва от общото съображение, че правораздавателната дейност трябва да се използва само, когато това е наистина необходимо за целения от страната правен резултат. В конкретния случай въззивният съд в съответствие с горепосоченото е направил извод, че за касатора не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.58 ЗК за отмяна на решение на ОС на кооперацията за изключване на друго лице като член-кооператор.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на СОС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 280/20.07.2015г. по в.гр.д. № 314/2015г. на Софийски окръжен съд, ГК, 2-ри състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.