О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 12.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 981 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв.И. А. против определение № 4611/14.10.2015г. по ч.гр.д. № 846/2015г. на ОС-Благоевград, с което е потвърдено определение № 236214.05.2015г. на РС-Разлог по гр.д. № 4/2015г. за прекратяване на производството по делото пред РС-Разлог и е постановено изпращането му по подсъдност на ОС-Благоевград.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, изразяващи се в непроизнасяне по направени възражения за недопустимост на предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, за неправилна квалификация на иска и за неправилно определяне на цената на иска и оттук на дължимата държавна такса по него. Принципно частният жалбоподател не оспорва, че дори и съобразно с поддържаното от него приложение на чл.69, ал.1, т.4, пр.1, а не на чл.69, ал.1, т.4, пр.2 вр. с т.2 ГПК според цената на иска спорът е подсъден на ОС-Благоевград, а не на РС-Разлог. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси: 1/ Какъв характер има ипотечното право? 2/На каква база следва да се определи размерът на иска, предявен по настоящето дело – на база данъчната оценка на имота или на база договорената сума, която се обезпечава с ипотеката? 3/ Допустимо ли е въпросът за цената на иска да се повдига още на етап „преценка допустимостта на иска“ и как тази преценка се отнася към въпроса за родовата подсъдност на предявения иск? 4/ Следва ли съгласно чл.129 ГПК съдът да се произнесе относно допустимостта на предявения иск едновременно с цената на иска или това става на по-късен етап? 5/ Правилна ли е дадената правна квалификация на предявения иск – иск за обявяване на предварителен договор за учредяване на ипотека или това е иск за изпълнение на едно договорно задължение? Частният жалбоподател въвежда селективни критерии по чл.280, ал.1 , т.1 и т.3 ГПК като по отношение на твърдението, че произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение е в противоречие със задължителна практика на ВКС не се е позовал на такава. Моли въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба оспорват основателността й.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение е по чл.118, ал.2 ГПК. Същото е било постановено след оставяне без движение на исковата молба и след представяне на удостоверение за данъчни оценки на процесните недвижими имоти. БОС е приел, че спорът е по иск за обявяване за окончателен на предварителен договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, поради което и цената на иска се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4 пр. последно вр. т.2 от ГПК , т.е въз основа на данъчните оценки на имотите- 82 205,20 лв. и 172 152,20 лв., поради което по правилата за родова подсъдност на спора същият следва да се разгледа от Б., а не от Р.. Съдът, на който е подсъдно делото е компетентен да се произнесе по редовността на исковата молба и по определяне цената на иска.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо основание по чл.280 , ал.1 ГПК и допълнителни основания по чл.280, ал.1 т.1-т.3 ГПК за допускането на касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивния акт по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
В настоящия случай ВКС констатира, че частният жалбоподател не е изпълнил задължението си да уточни на коя задължителна практика на ВКС противоречи произнасянето на Б. по поставените въпроси, като позоваването на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е също формално . Само на това основание, поради необосноваване на допълнителен критерий касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. В допълнение настоящата инстанция намира, че искът за обявяване за окончателен на предварителен договор за договорна ипотека е насочен към защита на ипотечното право, а не на обезпеченото с него вземане, поради което към настоящия казус приложение следва да намери задължителната практика на ВКС, обективирана в Определение № 44/15.01.2010г. по ч.гр.д. № 725/2009г. на ВКС, IV гр.о. Съобразно тълкувателните мотиви по него при искове, с които се цели установяване несъществуването на ипотечно право с източник договорна ипотека, валидността на договора относно обезпеченото вземане е извън предмета на договора за ипотека, поради което размерът на обезпеченото вземане няма отношение при определяне цената на иска. В тези случаи цената на иска се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4, пр.2 ГПК – от данъчната оценка на ипотекирания недвижим имот, като и е приел въззивния съд в обжалваното определение.
Поради изложеното касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4611/14.10.2015г. по ч.гр.д. № 846/2015г. на ОС-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: