5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
[населено място], 22.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1809 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №276/30.05.2016г. по ч.гр.д. №266/16г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 22.02.2016г. по т.д.№105/2015г. на Хасковски окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос: Когато съдружниците в гражданското дружество са упълномощили и определили единия от тях да представлява дружеството и да бъде водещ съдружник /лидер/, то кой се ползва с активна процесуална легитимация и следва да бъде страна по делото – всички съдружници или само упълномощеният да представлява дружеството участник. Поддържа, че въпросът е в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в решение №438 от 20.03.2000г. по гр.д.№1489/1999г. на ВКС, V г.о., решение №1014 от 20.07.1999г. по гр.д.№338/1999г. на ВКС, V г.о. и решение №257 от 25.04.2002г. по гр.д.№1086/2001г. на ВКС, V г.о. Поддържа също, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [община] поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят не е конституиран като страна в процеса. Счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, доколкото в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване липсва формулиран правен въпрос, който е от значение за изводите на въззивния съд. Поддържа също, че цитираните от касационния жалбоподател съдебни актове не са относими към правния спор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от Обединение „С. роуд груп“, [населено място] поле, срещу [община] осъдителни искове по чл.266 от ЗЗД за цена на изпълнени СМР по договора за възлагане на обществена поръчка ОП№11 от 16.05.2011г. и по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва. Исковата молба е подписана от Х. А. С., в качеството на представляващ обединението. С определение от 18.12.2015г. съдът, посочвайки, че гражданското дружество не е правен субект, а може да участва в процеса чрез своите съдружници, е дал възможност на ищеца да уточни активната легитимация. На 21.01.2016г. адвокати В. и С., упълномощени от представляващия Обединение „С. Р. Г.“ Х. С., са подали в срок молба – уточнение, с която посочват, че исковата молба следва да се счита предявена от [фирма] като „водещ съдружник“ в обединението. В съдебно заседание на 22.02.2016г. Хасковски окръжен съд е установил, че указанията му не са изпълнени и е прекратил производството по делото.
Въззивният съд е достигнал до извода, че правилно и законосъобразно производството по т.д.№105/2015г. на Хасковски окръжен съд е прекратено, тъй като ищците не са отстранили в срок проблема с процесуалната легитимация и исковата молба не е била подписана от законния представител на втория съдружник [фирма].
По въпроса дали всеки един от съдружниците е активно легитимиран да предяви в пълен обем исковете за правата на консорциума – гражданско дружество, е постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №131/21.03.2014г. по т.д.№1121/2011г. на ВКС, ТК, І отделение, служебно известно на настоящия състав. Поради това касационното обжалване на определение №276/30.05.2016г. по ч.гр.д. №266/16г. на Пловдивски апелативен съд, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, независимо, че решенията на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, на които касаторът се позовава, не съставляват задължителна за съдилищата практика съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По така поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира следното:
В постановеното решение №131/21.03.2014г. по т.д.№1121/2011г. на ВКС, ТК, І отделение, се приема, че тъй като гражданското дружество по ЗЗД не е юридическо лице, а е форма на обединяването на две или повече лица за постигане на обща стопанска цел, при него правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие. Страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а отделният съдружник, респ. съдружници. Ако съдружникът е действал от името на всички съдружници в гражданското дружество, в качеството му на управител или като пълномощник, всички съдружници са кредитори и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Независимо, че придобитите права са общи на съдружниците във вътрешните отношения тяхните дялове са еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството /чл.359 ал.1 и ал.2 от ЗЗД/. В отношенията с трети лица съдружниците в гражданското дружество не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда такава. Солидарност за задължения съдружниците могат да уговорят в договора за гражданско дружество или в договора с трето лице. Възможно е един длъжник да поеме задължение към няколко кредитори. В този случай отношенията между страните могат да се уредят като всеки от кредиторите може да иска от длъжника изпълнение само за съответната част от задължението, чрез упълномощаване на един или повече от кредиторите, а другата възможност е т.н. “активна солидарност”. При активната солидарност изпълнението на длъжника на единия от кредиторите, погасява задължението му спрямо останалите кредитори. Активната солидарност за разлика от пасивната /чл.121 от ЗЗД/ не произтича от закона. Активна /кредиторова/ солидарност в отношенията между съдружниците в консорциум, учредено под формата на гражданското дружество по чл.357 и сл. от ЗЗД, и длъжника, по сключен между тях договор, може да възникне само ако бъде уговорена в договора. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя даденото разрешение.
Предвид изложеното и с оглед на обстоятелството, че по настоящото дело договорът за възлагане на обществена поръчка е сключен от Обединение„С. Р. Г.“, тоест от името на всички съдружници в гражданското дружество, чрез Х. А. С., в качеството му на представляващ съдружниците, в случая са възможни няколко хипотези, в които може да се претендира заплащане на цялото дължимо от възложителя възнаграждение. Искът може да бъде предявен от всички съдружници като ищци, в който случай исковата молба следва да бъде подписана от всеки ищец или негов пълномощник. Ако по силата на договора за учредяване на гражданско дружество един от съдружниците е упълномощен да представлява всички останали в отношенията с трети лица, той може да упълномощи от името на всички един адвокат, но и в този случай всички представлявани трябва да бъдат посочени като ищци, тъй като съдружникът не може да бъде процесуален представител, ако не е от кръга на лицата по чл.32 от ГПК. Възможна е и трета хипотеза, при която ако в договора между обединението и възложителя е уговорена изрично активна солидарност, всеки от съдружниците може да претендира от възложителя да му бъде заплатено цялото възнаграждение. В тази хипотеза проверката на съда дали действително е уговорена активна солидарност, е свързана с основателността на предявения иск, а не на неговата допустимост.
В случая в определението си от 18.12.2015г. първоинстационният съдът правилно е указал, че гражданското дружество не е правен субект, а може да участва в процеса чрез своите съдружници. Същевременно съдът е констатирал, че е налице такова участие по отношение на съдружника [фирма], въпреки, че същото дружество не е посочено като ищец, но не и по отношение на втория съдружник [фирма], като е дал възможност на ищеца да уточни активната легитимация. На 21.01.2016г. адвокати В. и С., упълномощени от представляващия Обединение „С. Р. Г.“ Х. С., са подали в срок молба – уточнение, с която посочват, че исковата молба следва да се счита предявена от [фирма] като „водещ съдружник“ в обединението, който представлява сдружението и извършва от негово име фактически и правни действия. Първоинстанционният съд не е констатирал, че от текста на молбата не става ясно дали според [фирма] в договора е уговорена активна солидарност и един от кредиторите в обединението може да иска от свое име заплащане на цялото възнаграждение от възложителя или [фирма] предявява иска като представител на всички съдружници. При твърдение за активна солидарност ищецът може да участва самостоятелно в производството, а ако твърди, че действа от името на всички съдружници, същите следва да бъдат посочени като ищци и да приподпишат исковата молба, тъй като съдружникът – юридическо лице не може да бъде процесуален представител на останалите съдружници. Без да задължи ищеца да уточни заявените от него твърдения, съдът не е могъл да прецени редовността на исковата молба. С чл.7 ал.1 от ГПК се въвежда служебно начало при изпълнение на функциите на гражданския съд, като му се вменява задължение да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна, като това негово задължение е конкретизирано и доразвито в чл.145 ал.1 и ал.2 от ГПК, съгласно който съдът може да поставя въпроси на страните, като им указва значението им за делото, да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях. Без да даде възможност на ищеца да конкретизира твърденията в молбата си уточнение, в съдебно заседание на 22.02.2016г. първоинстанционният съд е прекратил производството. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че съдът неправилно е прекратил производството по делото. Същият е следвало да извърши преценка за редовността на исковата молба едва след дадени указания за конкретизация на заявените от ищеца твърдения, поради което връщането на исковата молба на основание чл.129 ал.3 от ГПК се явява незаконосъобразно.
Поради това обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него определение за прекратяване на производството следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на Хасковски окръжен съд за отстраняване нередовностите на исковата молба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №276/30.05.2016г. по ч.гр.д. №266/16г. на Пловдивски апелативен съд, както и потвърденото с него определение от 22.02.2016г. по т.д.№105/2015г. на Хасковски окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА делото на Хасковски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.