4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
Гр.София, 04.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 827 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 317/18.11.14г., постановено по в.т.д.№ 496/14г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 106/18.06.14г. по т.д.№ 63/14г. на Добричкия окръжен съд в частта за осъждане на касатора да заплати на Д. Т. С., С. С. С. и [фирма], [населено място] сума в размер на 30000 лв., представляваща неустойка за забава по договор за учредяване на право на строеж, ведно със законната лихва от 30.03.11г. до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за учредяване на право на строеж с нотариален акт № 139, т.ІV, рег.№ 3345, н.д.№ 556/07г., в който е уговорена неустойка за забава в строителството и предаването на обектите, които след построяване на сградата ще останат в собственост на учредителите – ответници по жалбата. Неустойката е уговорена в размер на 0.1% на ден просрочие върху пазарната цена на обектите, а срокът за предаването им е определен на 24 месеца. При приетата за доказана виновна забава на строителя от 334 дни в периода 20.03.10г. – 28.03.11г. неустойката е определена на 66967 лв., от която сума са присъдени 30000 лв. Апелативният съд е изложил съображения за неоснователност на възражението на касатора за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Счетено е, че уговорката за неустойка за забава в размер на 0.1 % дневно от размера на забавената непарична престация е в рамките на обичайното, поради което няма за резултат безпричинно обогатяване на кредитора, както и че неустойката е била намалена от първоинстанционния съд поради прекомерност, в която част решението е влязло в сила. В аргументацията на въззивния съд е цитирана нормата на чл.92 ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава изпълнението на поето договорно задължение и служи за обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Посочено е, характерът и размерът на вредите не са отправна точка при извършването на преценката за нищожност, а е достатъчно страните само да са презумирали настъпването им.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът твърди противоречие на обжалваното въззивно решение с ТР № 1/2009г. от 15.06.10г. на ОСТК на ВКС относно извършваната от съда преценка за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, като поддържа, че съставът на апелативния съд не е взел предвид съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди, въведен като критерий в посоченото тълкувателно решение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
В т.3 на ТР №1/09г. на ОСТК на ВКС е даден отговор на поставените въпроси в смисъл, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В мотивите на тълкувателното решение са дадени принципни критерии, приложими при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, като: естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка – парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. В тълкувателното решение изрично е посочено, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна и същата се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди.
По отношение конкретно на прилагането на критерия съотношение между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 137/12.10.15г. по т.д.№ 2618/14г. на ВКС, І т.о. Изрично е посочено в подкрепа и на зададените в ТР № 1/09г. на ОСТК на ВКС критерии, че несъразмерността между главницата и неустойката, ако такава се констатира към момента на неизпълнението, е резултат от продължителния период на забавата, поради което неустойката би могла да бъде определена като прекомерна при извършване на съпоставка с главницата, но това не е основание за обявяването на клаузата за неустойка за нищожна. Начисляване на неустойка според дните на забавата позволява преодоляването на нарастването на размера й, което е предопределено от точното изпълнение на задължението, поставено изцяло на волята на длъжника. В това решение изрично е изразено и разбирането, че недоказаността на претърпените вреди от кредитора не е основание за обявяване за нищожна на клаузата за неустойка съгласно ТР №1/09г. на ОСТК на ВКС.
По тези съображения съставът на ВКС намира, че поставеният от касатора въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а съобразно с данните по делото, поради което касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 317/18.11.14г., постановено по в.т.д.№ 496/14г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.