О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. София, 14.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т. д. № 4 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 09.08.2016 г. по т. д. № 872/2015 г. на Софийски апелативен съд, ТО, шести състав, с което е върната касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 624/01.04.2016г. по гр.д. № 872/2015г. на САС, 6 състав.
Частният жалбоподател прави оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане на Софийския апелативен съд. Счита, че според диспозитива на осъдителното въззивно решение предявеният срещу частния касатор иск е уважен за сумата от 14 983 евро – неплатено задължение по договор от 01.06.12г., анекс към него, писмо за възлагане и анекси към писмото и сумата от 595,34 лв. – обезщетение за забава за периода 18.10.2013г.-19.12.2013г. Не се касае до обективно съединени искове, всеки от които с цена под 20 000 лв. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на САС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В писмения си отговор ответникът [фирма] / в ликвидация/оспорва основателността на частната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на частната жалба ВКС намира следното:
Предмет на касационно обжалване съобразно подадената касационна жалба е решение № 624/01.04.2016г. по т.д. № 872/2015г. на САС, 6 състав. Висящият спор е по повод на искова молба от [фирма] против [фирма] за заплащане сумата от 7600 евро, дължима по договор за консултации от 01.06.2012г.и анекс към него и сумата от 7383 евро, дължима по писмо за възложение от 01.06.2012г. и анекси към него, като посочените вземания в общ размер на 14 983 евро са били цедирани от кредитора по договора за консултации и анекс към него и по писмо за възлагане и анекси към него [фирма] на цесионера –ищец [фирма] с договор за цесия от 27.08.2013г. Предявен е бил и иск за заплащане на сумата от 668,82 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочените главници от датата на връчване на нотариалната покана до длъжника- 30.09.2013г. до датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2013г. В този смисъл са били изложени и съображения в мотивите на решение № 624/01.04.2016г. по т.д. № 872/2015г. на САС, 6 състав.
Настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи:
Касае се до предявени обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл.99 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Исковете по чл.99 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са два, всеки от които с цена под 20 000лв.: съответно за 7600 евро и за 7383 евро. Искът по чл.86 ЗЗД също е с цена под 20 000лв. Съобразно наведените с исковата молба твърдения ищецът основава възникването на две вземания въз основа на две правоотношения между стария кредитор и длъжника-ответник. Наличието на договор за цесия и сумирането на вземанията не променя основанието, на което са възникнали задълженията за длъжника, а има отношение единствено към титулярството на тези вземания към момента на подаване на исковата молба. Прехвърлянето на вземания е хипотеза на частно правоприемство, при която цесионерът придобива прехвърлените вземания с характеристиките /размер, основание за възникване, принадлежности/, с които те са съществували за цедента.
Произнасянето в диспозитива на обжалваното въззивно решение по отношение на обща сума на двете вземания за главници по два договора, при изрично изразена воля в мотивите на същия съдебен акт за спорност на двете вземания за главници, всяко от които с размер под 20 000 лв., не променя извода за основанието и петитума на исковете, които е предявил ищецът.
Налице е приложение на чл.280, ал.2, т.1, пр.2 ГПК, доколкото цедираните вземания произтичат от търговски сделки по см. на чл.286, ал.1 ТЗ.
Горното налага извода за потвърждаване на атакуваното разпореждане на САС.
В полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят сторените от него разноски в настоящето производство в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от което, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 09.08.2016 г. по т. д. № 872/2015 г. на Софийски апелативен съд, ТО, шести състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати в полза на [фирма] /в ликвидация/ сумата от 500лв., представляваща сторените от последното разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: