4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
[населено място], 02.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №567 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 396 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 26.10.2017г. по в.т.д. №5302/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е е допуснато обезпечение на предявените от [фирма], [населено място], против [фирма] искове с правно основание чл.92 от ЗЗД чрез налагане на запор върху вземанията на [фирма] по две негови банкови сметки в [фирма] и [фирма] до размера на сумата от 280 104,74 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че при установяване вероятната основателност на исковете съставът на въззивния съд не е преценил правилно представените по делото доказателства. Твърди, че съдът не е съобразил факта, че за да се изпълнява предмета на договор № ДКПГ -268 от 23.01.2013г. е било необходимо посочената в него асфалтова база да потребява природен газ, а видно от събраните по делото доказателства към момента на сключването на договора тя не е могла да използва такъв газ. Поради това молителят поддържа, че сключеният между страните договор № ДКПГ -268 от 23.01.2013г. е с невъзможен предмет, следователно е нищожен и претенцията за дължима по този договор неустойка е неоснователна. Също поддържа, че в представената по делото спецификация за доставка на сгъстен природен газ към договор № ДКПГ -102 от 09.09.2011г. няма посочена година, поради което не може да се приеме, че е относима към процесния период. Счита за неправилен извода на съда за наличие на обезпечителна нужда, при липса на заявени от ищеца обстоятелства за такава. Твърди, че е в стабилно икономическо състояние, като представя писмени доказателства – счетоводен баланс към 30.06.2017г. и банкова референция.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 396 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Молителят [фирма], [населено място], е предявил против [фирма] искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 179 383,34 лева – неустойка по чл.7.3 от договор № ДКПГ -102 от 09.09.2011г. за неприемане на договорено по спецификация минимално годишно количество компресиран природен газ за 2013г. и за заплащане на сумата от 100 721,40 лева – неустойка по чл.7.3 /1/ от договор№ ДКПГ -268 от 23.01.2013г. за неприемане на договорено по спецификация минимално годишно количество компресиран природен газ за 2013г. Пред въззивната инстанция е подадена молба за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху две банкови сметки на ответното дружество. Въззивният съд е допуснал обезпечението, като е приел, че на този етап вероятната основателност на исковете е подкрепена от събраните по делото доказателства, както и че не са представени доказателства, които опровергават наличието на нужда от обезпечаване.
Обезпечението като способ за защита на субективни материални права се допуска при наличието на визираните в чл.391 ал.1 от ГПК предпоставки : 1/наличие на обезпечителна нужда, изразяваща се в опасност без допускане на обезпечението да се затрудни или окаже невъзможно осъществяването на правата на молителя по бъдещото решение и 2/вероятна основателност на иска, тоест представянето на доказателства, въз основа на които да се направи извод,че е вероятно твърдяното субективно право да съществува, както и че същото е накърнено по някакъв начин и това обосновава нужда от правната му защита. Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение №231 от 29.03.2012г. по ч.т.д.№178/2012г. на ВКС, ТК, II т.о, определение №740 от 13.10.2014г. по ч.гр.д.№5633/2014г. на ВКС, ГК, III г.о. и др., при произнасянето по молба за допускане на обезпечение съдът следва да изрази становище дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на обезпечавания иск, съответно тези писмени доказателства установяват фактите, пораждащи спорното право. В същото време в производството по допускане на обезпечение не може да бъде извършена такава преценка на основателността на иска, каквато съдът ще извърши в исковото производство, събирайки всички относими към спора и процесуално допустими доказателства. Още повече, че изводите относно съществуването на твърдяното от ищеца право следва да бъдат направени едва с решението на съда след приключването на устните състезания. Поради това следва да се приеме, че е налице вероятна основателност на иска, когато от изложените в молбата за допускане на обезпечение фактически обстоятелства могат да се породят твърдените от молителя права и наред с това от представените към молбата писмени доказателства се установяват поне част от изложените в молбата фактически твърдения.
В случая, за да направи извод за вероятна основателност на предявените искове въззивният съд се е позовал на събраните по делото писмени доказателства и заключения на приетите по делото експертизи. В подкрепа на своите твърдения ищецът е представил доказателства за наличието на облигационни правоотношения по два договора за доставка на компресиран природен газ, в които е уговорена неустойка за неприемане на договореното по спецификация количество газ, като за изпълнението на своите задължения по договорите и за установяване на количествата заявен и неприет от купувача природен газ е представил писмени доказателства – двустранно подписан годишен акт и е ангажирал съдебно – счетоводна експертиза. Правилно въззивният съд е приел, че те съставляват индиция за вероятната основателност на бъдещите искове.
Налице е и обезпечителна нужда от налагането на избраната от ищеца обезпечителна мярка. Обезпечителната нужда произтича от необходимостта определени активи да бъдат поставени извън разпоредителната власт на ответника по спора, за да може върху тях да се насочи принудителното изпълнение на евентуално осъдително съдебно решение. С оглед на това исканата обезпечителна мярка – запор на вземанията по две банкови сметки до размера на предявените искове, е подходяща и адекватна на обезпечителната нужда. Следва да се отбележи,че по въпроса относно необходимостта от установяване на обезпечителна нужда в производството по допускане на обезпечение на иск е налице непротиворечива практика на ВКС, с която се приема, че обезпечителната нужда при искове за парично вземане не подлежи на самостоятелно установяване, при липса на данни, които да я опровергават – определение №231 от 29.03.2012г. по ч.т.д.№178/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №514 от 15.07.2013г. по ч.т.д.№2728/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и други. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е съобразил тази практика.
С оглед изложеното обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно.
На ответника по частната жалба не следва да бъдат присъждани направените разноски в обезпечителното производство. Съгласно разясненията в т.5 от ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спорът по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.10.2017г. по в.т.д. №5302/2017г. на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.