О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
[населено място], 22.02.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №211 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. Ш. срещу определение №240 от 09.11.2016г. по т.д. №2128/2016г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението. Поддържа, че в процесния случай е приложима отменената разпоредба на чл.280 ал.2 от ГПК /обн. ДВ бр.100/2010г./, съгласно която решенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, в случай, че цената на иска е над 10 000 лева, тъй като производството пред първоинстанционния съд е започнало през 2013г. Наред с това твърди, че не е налице търговски спор, доколкото по делото е доказано, че издаденият запис на заповед обезпечава отчетническа дейност по сключен между страните трудов договор. Също поддържа, че следва да бъдат взети предвид и всички новонастъпили факти и по – специално това, че в хода на производството цената на иска е надхвърлила 20 000 лева, тъй като в цената на иска се включва и претендираната законна лихва от датата на заявлението по чл.417 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.275 ал.1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба на М. И. Ш. срещу решение от 28.01.2016г. по в.гр.д.№8809/2015г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ Б състав. За да приеме касационната жалба за недопустима съдебният състав на ВКС е преценил, че допустимостта й следва да се преценява с оглед действащата редакция на чл.280 ал.2 от ГПК /ДВ бр.50/03.07.2015г., в сила от 07.07.2015г./. Приел е, че тъй като размерът на цената на иска е под 20 000 лева, съгласно чл.280 ал.2 от ГПК обжалваното решение не подлежи на касационен контрол.
Приложимият закон за преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване е законът, действащ към момента на подаване на касационната жалба. В настоящия случай същата е постъпила на 14.03.2016г. при действието на разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК /редакция ДВ бр.50/2015г./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. Правилна е преценката на състава на ВКС, ТК, Второ отделение, че спорът е търговски с цена на иска до 20 000 лева. Предявеният иск е по чл.422 от ГПК за признаване на съществуване на вземане по запис на заповед в размер на 15 000 лв. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка съгласно чл.1 ал.1 т.8 от ТЗ, независимо от качеството на лицата – издател и поемател. Този характер на сделката не се променя от това, че между страните съществува друго правоотношение, изпълнението на което се обезпечава с издаването на менителничния ефект и което може да не е правоотношение по търговска сделка. Съгласно задължителните указания в т.17 от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС, при въведено твърдение от ищеца, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Без значение за цената на иска е и заявената претенция за присъждане на законна лихва върху сумата по записа на заповед, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Претендираната законна лихва не се включва в цената на иска и върху нея не се определя държавна такса /арг. чл. 214 ал. 2 от ГПК/. Когато лихвата е предявена за изтекъл период от време до подаване на исковата молба /мораторна лихва/ вземането се предявява като самостоятелен иск, по който се дължи държавна такса, съгласно чл. 72 ал.1 и чл. 69 ал.1 т.1 от ГПК. Но и в този случай преценката за приложението на чл. 280, ал.1 от ГПК се прави, като се има предвид цената на всеки един от обективно съединените искове.
В случая касационната жалба е подадена след влизане в сила на изменението на чл. 280 ал 2 от ГПК срещу въззивно решение, постановено по търговско дело с цена на иска 15 000 лв., поради което е процесуално недопустима. Като е стигнал до същия извод съставът на ВКС, ТК е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №240 от 09.11.2016г. по т.д. №2128/2016г. на състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.