О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр. София, 23.02.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 2165 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №756/03.04.2017г. по в.т.д. № 3579/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в в частта, с която е потвърдено частично решение № 669/14.04.2016г. по т.д. № 4269/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI-22 с-в за отхвърляне на частичния иск по чл.49, ал.1 ЗЗД на касатора против [фирма] за заплащане от ответника на сумата от 21 000лв., представляваща пропуснати ползи от нереализирани приходи от продажба на услуги по извършване на периодични технически прегледи на пункт в [населено място], [улица] за периода 01.04.2014г.-24.06.2014г. при размер на цялото вземане от 80 731,38 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касацията – [фирма], в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационна инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че [фирма] е имало сключен договор за наем с трето за спора лице, по силата на който е ползвало процесния недвижим имот. Договорът е прекратен едностранно от наемодателя, считано от 01.04.2014г. Новият наемател – [фирма], без да притежава това право и не по установения от закона ред, е отнел фактическата власт върху наетия имот от касатора и е установил такава в своя полза. САС е отчел, че процесната претенция е за заплащане на обезщетение за вреда, изразяваща се в пропусната полза, поради невъзможност касаторът да осъществява в горепосочения имот дейността си по извършване на технически прегледи на превозни средства, както и за заверка на тахографи и проверка на климатичните системи на превозните средства. Доколкото ищецът е основал претенцията си на вреди, причинени от неправомерни действия на ответника във връзка с неоснователно отстраняване на касатора от имота, който е нает с договор за наем от 01.01.2014г., то съдът е заключил, че релевантни са само доходите, получени при експлоатация на обекта след 01.01.2014г. САС е счел, че за да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да се докаже тяхното закономерно настъпване, сигурно увеличаване на имуществото на кредитора, което се осуетява единствено от неправомерното поведение на делинквента. В случая решаващият състав е намерил, че ищецът е бил лишен от достъп до имота от страна на ответника, но не е събрал доказателства, че би получил увеличение на имуществото си, ако бе продължил дейността си на същото място. Единственото представено доказателство – писмо от клиент, не доказва според съдържанието си релевантния факт, тъй като не се установява това лице да е било обвързано с договор с ищеца, за да се приеме, че със сигурност би се извършвала в бъдеще дейността, която е била осъществявана още преди отнемане на държането.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай представеното от касатора изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулиран изричен правен въпрос. По същество в него са изложени оплаквания за необоснованост на въззивното решение, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касаторът обсъжда елементите от фактическия състав на чл.45 вр. чл.49 ЗЗД с оглед на конкретно събрани доказателства по делото и предвид извършени или не от въззивния съд процесуални действия по преценката им. Без да поставя изричен въпрос, обусловил решаващите изводи на САС, [фирма] се позовава на Решение № 282/27.10.2015г. по гр.д. № 1506/2015г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. При извършването на търговската дейност релевантният факт, при който би могъл да бъде направен извод за настъпването на пропуснатата полза, е икономическият резултат от дейността. Следователно и в цитираното от касатора решение, представляващо задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до измененията с ДВ бр.86/2017г./ практика на ВКС е застъпено становище, че бъдещият икономически резултат от дейността, което осъществяване е било препятствано само от деликта, трябва да бъде доказан, което е споделено и в обжалваното въззивно решение. В аналогичен смисъл е и визираното във въззивния съдебен акт разрешение, дадено в ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Дали в конкретния случай увеличението на имуществото е сигурно събитие е въпрос на преценка на събрания доказателствен материал, т.е. касае обосноваността на изводите на въззивния съд. Проверка за наличието на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК не може да се извършва във фазата по селекция на касационната жалба по чл.288 ГПК, а само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Ответникът по касацията не е представил доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 756/03.04.2017г. по в.т.д. № 3579/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: