О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
[населено място], 18.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д. №311 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. К. К. срещу определение №3144/30.12.2016г. по в.ч.гр.д.№2286/2016г. на Варненски окръжен съд, ГО. С него е потвърдено определение №11551/25.06.2016г. по гр.д.№11428/16г. на Варненски районен съд, за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Варненски окръжен съд.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос: „Как следва да се определи цената на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД?“ Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага доводи, че по този въпрос ВКС се е произнесъл с определение №397/29.06.2010г. по ч.гр.д.№176/10г. на ВКС и определение №7/04.01.2016г. по гр.д.№5533/15г. на ВКС, в които е прието, че искът по чл.135 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на договор, има за предмет вещни права върху недвижим имот, поради което оценяването се извършва по правилата на чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 от ГПК. Твърди, че с оглед на мотивите в ТР №5/2013 от 29.12.2014г. по тълк.д. №5/2013г. на ОСГТК на ВКС, че при успешното провеждане на П. иск не настъпват промени от вещно – правен характер, е видно, че становището за резултата от успешното провеждане на иска по чл.135 от ЗЗД е изоставено. Поради това счита,че предвид измененията в съдебната практика, е необходимо преодоляване на погрешните виждания по въпроса за цената на иска по чл.135 от ЗЗД.
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на същата до касационно обжалване.
Формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос е обуславящ за изхода на спора, доколкото е предявен иск по чл.135 от ЗЗД, като за цената на иска с оглед спазването на родовата подсъдност, съдът следи служебно.
По отношение на този въпрос обаче не е налице селективното основание по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.69 от ГПК е ясна и по нея е формирана по реда на чл.274 ал.3 от ГПК задължителна за съдилищата съдебна практика с цитираното от касатора определение №397/29.06.2010г. по ч.гр.д.№176/10г. на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. С посоченото определение е прието, че съгласно чл.69 ал.1 т.4 от ГПК размерът на цената на иска за съществуването, за прогласяване на недействителност, както и за прекратяването на договор, е стойността на договора, т.е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена на правото, т.е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69 ал.1 т.2 от ГПК. Не е налице противоречие, между това разрешение и задължителните разяснения в ТР №5/2013 от 29.12.2014г. по тълк.д. №5/2013г. на ОСГТК на ВКС, които касаят правните последици от уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД. Съгласно ТР №5/2013 при успешното провеждане на П. иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице, Обстоятелството, че уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД няма вещноправен ефект, не изключва възможността сделката, атакувана с иска по чл.135 от ЗЗД, да има за предмет вещно право върху недвижим имот и в този случай да бъде приложимо правилото на чл. 69 ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определение №3144/30.12.2016г. по в.ч.гр.д.№2286/2016г. на Варненски окръжен съд, ГО.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3144/30.12.2016г. по в.ч.гр.д.№2286/2016г. на Варненски окръжен съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.