О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
[населено място], 26.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 690 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма] срещу определение № 3/03.01.2017г. по ч.т.д. № 2406/2016 г. на ВКС, I т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател частна касационна жалба против определение № 26011/11.12.2014г. по ч.гр.д. № 19032/2014г. на СГС.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт.
В писмения си отговор ответникът по частната жалба [фирма] оспорва основателността на същата.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
Производството по гр.д. № 62100/2014г. на СРС, ГО-I, 31-ви състав е било образувано по повод подадена молба от [фирма] по чл.390 ГПК за допускане обезпечение на бъдещите осъдителни искове по чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД на молителя срещу [фирма] и [фирма] при условията на пасивна солидарност чрез налагане на обезпечителна мярка – запор на банкови сметки на ответниците в посочените банки. С определение от 14.11.2014г. молбата е била оставена без уважение.
Срещу постановеното определение по чл.390 ГПК [фирма] е подало частна жалба. С определение № 26011/11.12.2014 г. по ч.гр.д. № 19032/2014г. на СГС, ГО е бил отменен обжалваният първоинстанционен съдебен акт и вместо него е постановен друг за допускане на обезпечение на бъдещите искове на молителя срещу посочените ответници за солидарното им осъждане да заплатят: сумата от 4 214, 24 лв. , на осн. чл.92 , ал.1 ЗЗД ; сумата от 3 344,04 лв. , на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД и сумата от 14 997, 30лв. , на осн.чл.92 , ал.1 ЗЗД, чрез налагане на последователен запор върху банкови сметки на дружествата-ответници в посочените банки до достигане на размера на сумата от 22 555,58лв.
Срещу въззивното определение е била подадена частна жалба от [фирма], по която е било постановено обжалваното определение № 3/03.01.2017г. по ч.т.д. № 2406/2016 г. на ВКС, I т.о.
Горната установеност налага следните правни изводи:
С определението за допускане на обезпечение, предвид налагането на съответните обезпечителни мерки, се ограничава правната сфера на ответника по молбата. На същия следва да се гарантира право на защита в хипотеза на постановен позитивен съдебен акт. До изменението на чл.396, ал.2 ГПК със ЗИД на ГПК ДВ бр.100/2010г. законът предвижда във всички случаи на обжалване на първоинстанционния съдебен акт връчване на препис от частната жалба на насрещната страна, вкл. и на ответника при обжалване от молителя на определение за недопускане на обезпечение.
При това законодателно разрешение с ТР №1/21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение не отговарят на изискването по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като не решават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство. Обезпечаването на иска има за цел да защити и съхрани застрашеното материално гражданско право, което е предмет на делото или ще бъде негов предмет, чрез налагане на обезпечителни мерки, и по този начин да гарантира изпълнението на решението по съществото на спора. Затова обезпечителното производство е винаги функционално свързано с исковия процес, а доколкото подготвя успешния изход на принудителното удовлетворяване на правото – и с изпълнителния процес. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство. Процесуалният закон не установява забрана искането за допускане на обезпечение да бъде направено повторно в хода на производството и съответно да бъде разгледано от съда във всяко положение на делото. При предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. Поради което се приема, че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, а ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд.
С последваща законодателна промяна – ЗИД на ГПК /ДВ бр.100/2010г./ нормата на чл.396, ал.2 ГПК търпи изменение, предвиждащо при обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя да не се връчва на ответника. Целта е постигането на максимална бързина и изненада за последния, който при известност за подадената молба, а след това за частна жалба срещу отказа, би могъл да предприеме действия, с които да осуети обезпечението на иска. За да се гарантира обаче правото на защита на ответника в хипотезата, когато въззивният съд допусне обезпечението и при невъзможност да изрази становище пред тази инстанция, поради невръчване на препис от частната жалба, новото изречение трето на чл. 396, ал. 2 ГПК създава възможността това въззивно определение да се обжалва от ответника пред ВКС по реда на касационното обжалване, т.е. ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. ВКС в случая действа като трета, касационна инстанция. Следва да се приеме, че чрез законодателна промяна, по нормативен път е преодоляно тълкуването, дадено с ТР № 1/21.7.2010 г. по т.д № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, в частта касаеща изключването на касационния контрол по отношение определението на въззивния съд, с което той уважава частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд за отказ да се допусне обезпечение на иска. В останалата си част, визираща хипотезите, при които въззивният съд потвърждава определението на първоинстанционния за уважаване или оставяне без уважение на молба за допускане на обезпечението, както и когато е отменил определението на първата инстанция за неговото допускане и е постановил отказ, тълкувателното решение е запазило силата си.
Следователно с чл.396, ал.2, изр.2 и 3 ГПК са уредени изключения: относно правилото на чл.276, ал.1 ГПК за връчване на препис от частната жалба на насрещната страна и относно правилото за двуинстанционен контрол на определенията по молба за допускане на обезпечение като изрично е указан редът за разглеждане на частната жалба – по реда на касационното производство при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Налага се извод, че по нов начин е уредено участието на ответника при гарантирано право на частна жалба поне на една инстанция : на въззивна частна жалба при позитивен първоинстанционен съдебен акт или на касационната частна жалба в случай на допуснато от въззивния съд обезпечение след отмяна на първоинстанционното определение.
Специалната норма на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК дерогира приложението на общата норма на чл.274, ал.4 ГПК. Частната касационна жалба срещу определение № 26011/11.12.2014 г. по ч.гр.д. № 19032/2014г. на СГС, ГО е допустима.
С оглед на гореизложеното обжалваното определение на ВКС, І т.о. следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3/03.01.2017г. по ч.т.д. № 2406/2016 г. на ВКС, I т.о.
ВРЪЩА делото на състава на ВКС, I т.о. за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: