4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
гр. София, 26.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1339 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение от 20.01.2015г. по гр.д. №2075/2014г. на Бургаски окръжен съд, втори въззивен граждански състав. С него е потвърдено решение №1858 от 07.10.2014г. по т.д. №1992/2014г. на Бургаски районен съд, с което [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 16 086,53 лева, представляваща сборна договорна неустойка по чл.10.3 от сключения между страните договор за продажба №1550 от 04.10.2011г. за забавено плащане на 13 вноски, дължими по същия договор, начислена за периода от 22.02.2012г. до 11.12.2013г. и сумата от 4012,27 лева, представляваща сборна договорна неустойка по чл.9.1 от сключения между страните договор за продажба №1571 от 23.11.2011г. за забавено плащане на 2 вноски, дължими по същия договор, начислена за периода от 17.02.2012г. до 20.12.2013г., както и сумата от 2025 лева разноски.
Касаторът твърди,че решението е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че въззивният съд е изградил решението си чрез проверка на първоинстанционното решение, но без критичен анализ и без подробно и конкретно разглеждане на доводите, посочени във въззивната жалба. Поддържа, че липсата на тълкуване на клаузите на двата договора в частта им относно неустойката, може да бъде приравнено на липса на мотиви и е основание за отмяната на обжалваното решение.
Допускането на касационното обжалване касаторът обосновава с предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа,че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос, обуславящ за изхода на спора, дали на тълкуване по реда на чл.20 от ЗЗД подлежи неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като следва ли съдът при тази своя дейност да се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните. Поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа,че твърденията в касационната жалба са неоснователни, а изводите на съда са правилни и кореспондират с фактическата обстановка по делото, като в решението са изложени мотиви на съда относно тълкуването на неясните според касатора клаузи на двата договора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните са сключени два договора за продажба на медицинска апаратура №1550 от 04.10.2011г. и №1571 от 23.11.2011г., като ищецът продавач е доставил на ответника медицинската апаратура, предмет на двата договора, с изключение на апаратурата, посочена в т.5 от Приложение 1 към договор №1571 от 23.11.2011г., на стойност 6436,20 лева. Приел е, че ответникът като купувач е изпаднал в забава по отношение на задължението на заплащане на уговорената цена в предвидените в договора срокове, което е основание за ангажиране на отговорността му за неустойката за забава, уговорена по един и същи начин в чл.10.3 от първия договор и чл.9.1 от втория. Посочил е изрично в мотивите, че не споделя изложеното във въззивната жалба оплакване, че клаузата за неустойка е неясна и двусмислена и се нуждае от тълкуване. Същевременно обаче е приел, че „дължимата сума“ по смисъла на клаузите на чл.10.3 от първия договор и чл.9.1 от втория, е незаплатената част от вноската с настъпил падеж, както и че неустойка в размер на 0,1% на ден върху дължимата сума се начислява до достигане на максималния размер на уговорената неустойка – „не повече от 3%“, което се случва на тридесетия ден от просрочието, поради което страните са посочили,че за забава след този срок, купувачът дължи законната лихва.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК материалноправен въпрос за тълкуването на процесния договор съобразно правилата на чл.20 от ЗЗД, е свързан с предмета на делото, но е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС по приложението на същата разпоредба. С редица постановени по реда на чл.290 от ГПК решения, служебно известни на настоящия състав: решение №167 по т.д. №666/2010г. на I т. о., решение №81 от 07.07.2009г. по т.д. №761/2008г. на I т.о., решение №115 от 01.11.2010г. по т.д. №939/2009г. на I т. о., решение №89 от 17.07.2009г. по т. д. № 523/2008г. на II т. о., решение №54 от 23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009 г. на IV г. о., решение №16 от 28.02.2013г. по т. д. №218/2012г. на II т. о. и др., Върховният касационен съд се е произнесъл, че на тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици; тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите; прилагането на критериите на чл.20 от ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. Между страните по делото е бил спорен въпросът за това дали се дължи неустойка за забава по двата договора за продажба и какъв е нейният размер. Съдът е изразил становище, че клаузата за неустойка в двата договора е ясно формулирана и не се нуждае от тълкуване. Същевременно обаче е изложил и мотиви, относно вложената в съдържанието на двете клаузи за неустойка действителна воля на договарящите, като е анализирал тези клаузи с оглед уговорения начин на изплащане на цената – на вноски с отделни падежи. Тълкуването, в резултат на което съдът е направил извода си за начина на изчисляване на размера на дължимата по двата договора неустойка, е извършено съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД – отделните уговорки в договорите са анализирани поотделно и във взаимната им връзка при отчитане целта на договорите. Прилагайки критериите на чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договорите, въззивният съд е постановил решение в съответствие със задължителната практика на ВКС по приложението на същата разпоредба. Самото разрешение на спорния по делото въпрос, дадено от въззивния съд на база на тълкуването на клаузите за неустойка в двата договора за продажба, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касационната жалба не се дължат разноски за настоящата инстанция, доколкото не са представени доказателства, че такива са направени.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.01.2015г. по гр.д. №2075/2014г. на Бургаски окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.