3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 205
София, 27.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 212/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. Я. от [населено място] срещу въззивно решение № 1896 от 30.11.2011 г. по т.д.№ 2386/2011 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГК, І-15 състав, постановено на 15.04.20101г. по гр.д.№ 6343/2010 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторката срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до пълния му размер от 100 000 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обосновано със селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на решението е допуснато отклонение от практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне на размера на неимуществените вреди, като по посочения критерий се позовава на постановеното по реда на чл.290 и сл.ГПК Решение № 749 от 05.12.2008 г. на ВКС по т.д.№ 387/2008 г., ТК, ІІ т.о. Развити са и доводи, че опри определяне на обезщетението съдът е длъжен да се съобрази с лимитите при застрахователно покритие, който в случая за едно пострадало лице е 700 000 лв.
Ответникът по касация ЗК [фирма] в писмения си отговор оспорва наличието на предпоставките за касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касаторката, във връзка с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално редовна.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид следните съображения:
Поставеният в жалбата въпрос за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и постановеният въз основа на тях краен резултат по спора, поради което се явява обуславящ по вложения от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК смисъл.
Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационното обжалване.
Обстоятелството, че при определяне размера на обезщетение за безспорно претърпените от касаторката увреждания – изкълчване на лява тазобедрена става със счупване на задния ръб на тазобедрената явка, счупване на дясната лъчева кост в областта на китковата става, тромбоза на бедрено-задколянна вена, довели до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от 6 месеца, а счупването на дясната лъчева кост – трайно затруднение на движението на крайника за период от 2 месеца, лечението на които е проведено изцяло на постелен режим поради противопоказността от носенето на патерици, въззивният съд в недостатъчна степен е съобразил съдържащите се в ППВС № 4/68 год. задължителни за съдилищата разяснения относно критериите, въз основа на които следва да бъде конкретизирано, за да съответства на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото на пострадалия обезщетение, обуславя основателност на твърдяното противоречие по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК – допълнителна предпоставка за допускане на касационния контрол.
Ищцата е освободена от държавна такса, поради което и не следва да внася такава съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1896 от 30.11.2011 г. по т.д.№ 2386/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: