О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр. София, 23.05.2019г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2757 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Вихър“ ЕООД, гр. Бургас срещу решение № 65/12.07.2018г., постановено по в.т.д.№ 134/2018г. от Бургаския апелативен съд, с която е потвърдено решение № 45/30.03.2018г. по т.д.№ 147/2017г. на Бургаския окръжен съд за прекратяване на основание чл.517, ал.4 ГПК на „Вихър“ ЕООД, гр. Бургас по иска, предявен от Д. А. Т., гр. Бургас.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по иска – ответник по касационната жалба е кредитор на Н. П. Т. – едноличен собственик на капитала на дружеството касатор. Вземането на кредитора произтича от запис на заповед от 13.09.2013г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство пред ЧСИ Т. М. за сумите от 30000 щ.д. и 2101,65 лв. съдебни разноски. Взискател по изпълнителното дело е и Национална агенция по приходите, а изпълнението е насочено срещу притежаваните от длъжника Т. дялове в дружеството „Вихър“ ЕООД. Общият размер на задълженията на длъжника е 63840,29 лв. към 26.01.2015г. (датата на налагане на запора), в която сума се включват главница, законна лихва (изчислена за периода 13.09.2013г. – 26.01.2015г.), разноски и публични вземания. С постановление на ЧСИ от 08.03.2017г. взискателят е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството, като длъжникът е направил плащания до 20.12.2017г. в размер на сумата от 63840,29 лв. Съгласно удостоверение от ЧСИ към 11.01.2018г. дългът по изпълнителното дело е в размер на 20177,81 лв., от които 1230,81 лв. главница, 6,84 лв. законна лихва за периода 22.12.2017г. – 11.01.2018г., 1553,61 лв. неолихвяеми вземания, 1777,72 лв. разноски и 1239,79 лв. такси за изпълнението. Възражението на ответника по иска, че дългът на Н. Т. е погасен чрез плащане е отхвърлено като неоснователно. Изложени са аргументи, че след налагане на запора са направи плащания в общ размер на сумата по запорното съобщение, но междувременно дългът е нараствал с натрупването на лихви за забава, поради което вземането на кредитора не е удовлетворено до приключване на първото заседание по делото и следователно са налице предпоставките за прекратяване на дружеството на ответника.
Поставените от касатора въпроси, по отношение на които са въведени както основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, са формулиран с оглед допустимостта и законосъобразността на уважаването на искова претенция по чл.517, ал.4 ГПК в следните хипотези: ако дружеството е изплатило напълно дължимите суми в размера, посочен в призовката за доброволно изпълнение; ако неизпълнението е по причина, че в изпълнителното производство са се присъединили нови кредитори, които не съществували към момента на налагане на запора върху дружествените дялове и ако тези задължения са възникнали, установени и станали изискуеми по-късно в хода на изпълнителното производство и за тях не е налаган запор от страна на ЧСИ. Във връзка с тези въпроси касаторът поставя и въпроса „Следва ли съдът да съобрази изпълнителното основание и размера на всяко от вземанията?”. По така заявените въпроси не е посочена практика на ВКС и не е мотивирано значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по заявените правни въпроси. Нормата на чл.517, ал.4 ГПК регламентира, че съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. В конкретния случай безспорните по делото факти сочат, че всички плащания по изпълнителното дело, включително сумата, определена като размер на дълга в призовката за доброволно изпълнение, са направени след първото по делото заседание – в хода на първоинстанционното производство и след приключване на устните състезания пред Бургаския окръжен съд. По тези съображения фактите по спора не обуславят необходимост от тълкуване на правната норма на чл.517, ал.4 ГПК, която е ясна и е приложена правилно от въззивния съд, както и не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда и доводи, че липсата на доказателства за стойността на дружествените дялове, за активите и пасивите на дружеството и за реалната възможност на взискателя да се удовлетвори по този начин, сочели на липсата на интерес от водене на делото. Доводите не са формулирани като правен въпрос, но е заявено, че в посочения смисъл е налице практика на ВКС.
В цитираните от касатора решение № 149/22.02.2016г. по т.д.№ 1747/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 114/23.05.2017г. по т.д.№ 1142/2016г. на ВКС, ІІ т.о. са коментирани въпросите относно изплащането на равностойността на дружествения дял на съдружник в дружество с ограничена отговорност предвид възможността на кредитора да се удовлетвори от тези суми, но в хипотезата по чл.517, ал.3 ГПК. В случая всички дялове в дружеството са притежание на едно лице – длъжника по изпълнението и правата на кредитора се упражняват съгласно чл.517, ал.4 ГПК, поради което цитираната практика е неотносима.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство съгласно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 26.10.2018г. в размер на 1000 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65/12.07.2018г., постановено по в.т.д.№ 134/2018г. от Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Вихър“ ЕООД, гр. Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 61, ет.1, ап.1 да заплати на Д. А. Т., гр. Бургас, ул.“Средна гора“ № 10 сумата от 1000 лв. (хиляда лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: