О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
[населено място], 17.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1170 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Н., Х. Е. Н. и С. Е. Н., срещу определение №3529/20.10.2016г. по ч.гр.д. №2138/16г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено определение от 25.03.2016г. по гр.д. №111/2016г. на СГС, ГО, 15 състав, с което е отказано освобождаването на М. Д. Н., Х. Е. Н. и С. Е. Н., от задължението за внасяне на държавна такса по делото.
Частните жалбоподателки поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по обусловилите правните му изводи въпроси относно фактите и обстоятелствата, които съдът е длъжен да съобрази при извършване на преценката дали дадено лице разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса, както и относно задължението на съда служебно да събира доказателства, за да формира извода си по въпроса дали дадено лице разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса. Поставят също въпроса „След като ищецът работи и живее в чужбина, преценката за наличие на основание за освобождаване от внасяне на държавна такса следва ли да се извършва при съобразяване на стандарта и условията за живот в държавата, в която молителят пребивава и по какъв начин се установяват те по делото?“. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по първите два въпроса в противоречие с разясненията в т.12 от ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС, както и в противоречие с постановените по реда на чл.274 ал.1 от ГПК определение №577 от 15.09.2014г. по ч.т.д. №176/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение №173 от 16.04.2015г. по ч.гр.д. №866/2015г. на ВКС, ГК, І г.о., съгласно което съдът е длъжен да провери служебно дали са налице основанията за уважаване на молбата по чл.83 ал.2 от ГПК, като в рамките на тази преценка съдът има право, включително и по своя инициатива, да събира доказателства и да вземе предвид непосочени от молителя факти от значение за основателността на иска. Поддържат също, че третият поставен от тях въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по гр.д. №1798/2015г. на СГС, І ГО, е образувано по предявени от М. Д. Н., Х. Е. Н. и С. Е. Н., срещу [фирма], Република К., чрез клона „З. К. О. – клон България” К., осъдителни искове, всеки един за сумата от 300 000 лева, с посочено правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./. С исковата молба е поискано освобождаване от държавна такса. По делото са представени декларации за материално и гражданско състояние на трите ищци, в които всяка от тях е посочила, че притежава по 1/3 ид. част от три апартамента в [населено място] и по 1/3 ид. част от два автомобила, както и доходи от трудово възнаграждение и аренда от земеделски земи. Видно от представените от ищците Х. Е. Н. и С. Е. Н. декларации, същите живеят и работят в чужбина, съответно в САЩ и в С.. С определение от 25.03.2016г. по гр.д. №111/2016г. на СГС, ГО, 15 състав, е отказано освобождаването на ищците от държавна такса. За да потвърди определението на СГС, Софийски апелативен съд е приел, че жалбоподателките са в добро физическо състояние, работоспособни, заети по трудово правоотношение, с добро имуществено състояние и доходи, позволяващи им да внесат държавната такса по предявените от тях искове. Изложил е доводи, че размерът на държавните такси в гражданския процес е съобразен със стандарта на живот в страната и водещо при преценката на съда в производството по чл.83 ал.2 от ГПК е наличието или липсата на достатъчно средства за заплащане на тези такси.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че въпросите, поставени в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, са обуславящи за изхода на спора, доколкото касаят правомощията и задълженията на съда при преценката на предпоставките за освобождаване на страните в производството от такси и разноски. Частните касационни жалбоподателки обаче не обосновават наличието на допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. По въпроса относно предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и доказателствата, с които те се установяват, е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в посочените от частните жалбоподателки определения на ВКС на РБ, както и в служебно известните на настоящия състав определение №206/17.05.2013г. по ч.гр.д.№2434/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №612/12.08.2010г. по ч.т.д. №564/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №318/12.07.2012г. по ч.гр.д. №293/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №40/01.02.2012г. по ч.гр.д.№22/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №5/09.01.2014г. по ч.гр.д.№7695/13г. на ВКС, ГК, І г.о. и редица други. Съгласно тази постоянна практика на ВКС, по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние и ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса .
Софийски апелативен съд е съобразил практиката на ВКС, като при проверката на имущественото състояние на частните жалбоподателки – ищци в производството, е взел предвид всички обстоятелства, обявени в подадените от тях декларации за материално и гражданско състояние. Въз основа на тях е преценил стойността на притежаваното от ищците имущество и получаваните от тях доходи, съответно е съобразил възможността им за заплащане на дължимата такса по предявените искове. С оглед на това твърдяното от частните касационни жалбоподатели отклонение от задължителната практика на ВКС се явява недоказано.
По втория поставен въпрос също не се установява противоречие на обжалваното въззивно определение със задължителната практика на ВКС. В посоченото от жалбоподателките определение №173 от 16.04.2015г. по ч.гр.д. №866/2015г. на ВКС, ГК, І г.о., не е прието, че в производството по чл.83 ал.2 от ГПК съдът има задължението служебно да събира доказателства за заявените от молителя факти, а че може да събира доказателства по своя инициатива. Според разрешенията, възприети в определение №369/17.05.2013 г. по ч. т. д. № 2110/2013г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 534/04.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3461/2014г. на ВКС, ІІІ г. о., определение №66/12.02.2016 г. по ч. гр. д. № 136/2016г. на ВКС, ІV г. о. и др., преценката на обстоятелствата, релевантни за освобождаването от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК, се прави от съда въз основа на представената от страната декларация за материално и гражданско състояние и приложените към нея доказателства; при съмнения в истинността на декларираните данни, при неясноти и непълноти в съдържанието на декларацията или при липса на доказателства, необходими за всестранно изясняване на обстоятелствата по чл.83 ал.2 от ГПК, съдът е длъжен да укаже на страната да отстрани недостатъците в декларацията и/или да представи допълнителни доказателства и едва след това да се произнесе по искането за освобождаване от такса. В случая съдът не е констатирал непълноти и нередовности в декларациите на жалбоподателките, поради което формирайки изводите си само въз основа на данните в тях, не е допуснал отклонение от практиката на ВКС.
Третият въпрос, макар и относим към предмета на произнасяне в производството по чл.83 ал.2 от ГПК, не отговаря на предпоставките за достъп до касация по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Във всички случаи правилното прилагане на чл.83 от ГПК е обусловено от съобразяване на всички указани в разпоредбата критерии. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Преценката на конкретните особености на материалното положение на молителя, включително мястото на работа и местоживеенето му, няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №3529/20.10.2016г. по ч.гр.д. №2138/16г. на Софийски апелативен съд., ТО.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3529/20.10.2016г. по ч.гр.д. №2138/16г. на Софийски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.