Определение №13 от 43475 по ч.пр. дело №2779/2779 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н ИЕ

№ 13

гр. София,10.01.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Първо отделение,в закрито заседание на пети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д.№2779 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Стоком 3“ ЕООД срещу определение №3099/11.10.2018г. по ч.гр.д. №4744/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №4621 от 18.09.2018г. по т.д.№1505/2018г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос: 1.От кой момент започва да тече срокът по чл.649 ал.1 от ТЗ за предявяване на отменителен иск от кредитор на несъстоятелността – от датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 ал.1 от ТЗ, или от датата на обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 ал.1 от ТЗ в Търговския регистър? Позовава се на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като поддържа, че по поставения въпрос не е налице практика на ВКС, като съдебната практика е формирана само от актове на окръжните и апелативните съдилища. Твърди, че ВКС се е произнасял по приложението на чл.634 а от ТЗ само по отношение на действията, посочени изрично във второто изречение на същата разпоредба. Поддържа, че необходимостта от тълкуване на приложимите разпоредби възниква от това, че по партидата на всяко дружество в търговския регистър като момент на откриване на производството по несъстоятелност се посочва датата и часа на обявяване на решението за откриване на производството. Счита, че в чл.649 ал.1 от ТЗ няма яснота относно понятието “ откриване на производството по несъстоятелност“, която се задълбочава от факта,че законът използва съюза „съответно“ в първото изречение на чл.649 ал.1 от ТЗ, изброявайки началния момент на едногодишния срок в две различни хипотези. Счита, че за да е налице съответствие, и в двете хипотези за начален момент следва да се счита момента на обявяване – на решението по чл.630 от ТЗ и на решението по чл.632 ал.2 от ТЗ. Извежда необходимостта от тълкуване на закона и от това, че в разпоредбата на чл.634 а от ТЗ не са изрично посочени действията по чл.649 ал.1 от ТЗ относно предявяването на отменителни искове.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
За да потвърди определение №4621 от 18.09.2018г. по т. д.№1505/2018г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че искът по чл.135 от ЗЗД е предявен от кредитора на 13.07.2018г., един ден след изтичане на едногодишния преклузивен крок от датата на решението по чл.630 ал.1 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност на ответника „Тера Айкон“ ООД /н./.
Формулираният от частния касационен жалбоподател правен въпрос е относим към предмета на спора, доколкото въззивният съд е изразил становище, че срокът по чл.649 ал.1 от ТЗ за предявяване на отменителен иск от кредитор на несъстоятелността започва да тече от датата на решението по чл.630 ал.1 от ТЗ, тъй като от тази дата производството по несъстоятелност се счита за открито.
По този въпрос обаче не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.649 от ГПК е ясна и по нея е формирана постоянна съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Съгласно чл.649 ал.1 предл. първо от ТЗ иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл.135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал.2 от ТЗ. С определение № 337 от 17.06.2015г. по ч.т.д. №1658/2015г., на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, е прието, че едногодишният преклузивен срок по чл.649 ал.1 от ТЗ за предявяване на посочените в разпоредбата искове, тече от откриване на производството по несъстоятелност с решението по чл.630 от ТЗ. Именно датата на постановяване на решението по чл.630 от ТЗ, а не датата на неговото вписване в търговския регистър, е възприета като начална дата на преклузивния срок и в определение №146 от 23.03.2018г. по ч.т.д.№660/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. Този извод следва на първо място от изричната разпоредба на чл.634а от ТЗ, която предвижда, че производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл.630 ал.1 от ТЗ. Същевременно в чл.649 ал.1 предл.2 от ТЗ е посочено, че ако прихващане е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът за предявяване на иска тече от извършването на прихващането. Следователно именно датата на решението по чл.630 ал.1 от ТЗ, а не на неговото вписване, е началото на установения в чл.649 от ТЗ едногодишен преклузивен срок. В случаите, при които законът свързва началото на срок или правните последици на определени действия с датата на вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност, това винаги е предвидено изрично / съгласно чл.633 от ТЗ решенията по чл. 630 и 632 от ТЗ подлежат на обжалване в седмодневен срок от вписването им в търговския регистър; съгласно чл.641 от ТЗ от при отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност наложените възбрана и запор се считат вдигнати, правомощията на длъжника – възстановени, и правомощията на синдика – прекратени, от момента на вписване на влязлото в сила решение в търговския регистър/.
Наличието на практика по значимия за делото правен въпрос, с която въззивният съд се е съобразил, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените от ВКС актове е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3099/11.10.2018г. по ч.гр.д. №4744/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top