6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 09.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№2140 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на „Eurolink“ е.K, със седалище [населено място], Германия, срещу решение №71/10.04.2019г. по гр.д.№423/2018г. на Великотърновски апелативен съд. С него след частична отмяна на решение №268 от15.06.2018г. по гр.д. №826/2017г. по описа на Окръжен съд – Русе, е отхвърлен предявеният от „Eurolink“ е.K, със седалище [населено място], Германия, против „ЗАД Армеец” АД, иск с правно основание чл. 386, ал. 1 във вр. чл.405, ал.1 от КЗ за сумата от 85795,50 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпил покрит риск по застраховка „Каско на МПС” по застрахователна полица №[ЕГН], сключена на 11.07.2016г., за причинените на л. а. „Мерцедес S 500 ”, с рег.№SНАА 590, щети от настъпилото на 23.06.2016г. в [населено място] село, обл. Русе, застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, изразяващи се в увреждане на детайли по автомобила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2017г., до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и е необосновано. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че е налице груба небрежност от страна на застрахования по смисъла на чл.395 от КЗ, която съобразно тази норма и т.14.5 от Общите условия към застрахователния договор, е основание за отказ да се заплати застрахователно обезщетение на ищеца. Изтъква, че по делото не е установен механизмът за настъпване на ПТП, като нито една от приетите по делото експертизи не установява, че причина за настъпване на произшествието е скоростта, с която е било управлявано процесното превозно средство.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 предл.3 от ГПК. Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа, че съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Необходимо ли е назначаване на експертиза от съда, за да се отговори на въпроса дали скоростта на движение на МПС е причина за настъпване на пътно – транспортно произшествие или този извод може да се направи въз основа на съставения протокол за ПТП? 2. Когато превишената скорост не е причина за настъпване на произшествие, характеризира ли се поведението на водача на МПС като груба небрежност? Поддържа, че първият въпрос е решен в противоречие с решение №120/31.07.2018г. по гр.д.№2908/2017г. на ВКС, IV г.о. и решение №110/04.09.2013г. по т.д.№194/2012г. на ВКС, II т.о. Твърди, че по втория въпрос съдът се е отклонил от константната практика, обективирана в решение №346/19.12.2018г. по гр.д.№619/2017г. на ВКС, IV г.о. и решение №426/05.04.2016г. по гр.д.№820/2015г. на ВКС, IV г.о. Позовава се и на основанието по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК, като счита, че изводите на въззивния съд, че поведението на физическо лице, което не е страна по застрахователния договор, извън изключенията на КЗ, съставлява неизпълнение на задължения по договора от страна на застрахованото юридическо лице, даващи основание за изключване на отговорността на застрахователя, са очевидно неправилни като противоречащи на материалния закон.
Ответникът „ЗАД Армеец” АД поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновски апелативен съд. Счита жалбата за неоснователна, а въззивното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е установил, че между страните по делото е съществувало правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №[ЕГН] от 11.07.2016г. Установил е, че на 23.06.2016г., в периода на действие на този застрахователен договор, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, от което са настъпили щети на лек автомобил „Мерцедес С 500“, с рег. №SНАА 590, за което застрахователят и органите на МВР са били своевременно уведомени. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че от страна на застрахователя, който е направил възражение за наличие на изключен риск, е доказано при условие на пълно и главно доказване, че водачът А. Т. е управлявал автомобила с превишена скорост – с 72 км/ч /в момента на удара/, което поведение представлява груба небрежност. Посочил е, че съгласно заключението на САТЕ скоростта на автомобила към момента на сблъсъка е била 72 км/ч, като произшествието е настъпило в границите на населено място. В допълнение въззивният съд е основал извода си и на протокола за ПТП, съставен от посетилите мястото представители на МВР и подписан от водача, в който е посочено, че той е шофирал с несъобразена с пътните условия скорост. Посочил е, че съгласно трайната съдебна практика протоколът за ПТП представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който се ползва не само с формална доказателствена сила, но и също с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, но не и относно направените от длъжностното лице изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС. С оглед на това въззивният съд е ценил протокола за ПТП с оглед всички останали доказателства и е приел, че в конкретния случай констатациите в протокола, че произшествието е причинено от поведението на водача, управлявал автомобила с несъобразена скорост, се подкрепят от останалите доказателства по делото, в това число и от заключението на приетите по делото автотехнически експертизи.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т.1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора въпрос не отговаря на общия критерий за достъп до касация, тъй като не съответства на извършените по делото процесуални действия и не е обусловил изводите на въззивния съд. В настоящата хипотеза въззивният съд е достигнал до извод относно причинната връзка между поведението на водача – управление на автомобила с превишена скорост и настъпването на произшествието не само въз основа на съставения протокол за ПТП, а след обстоен анализ на заключенията на назначените в първата и въззивната инстанция автотехнически експертизи. Констатациите в представения по делото протокол за ПТП са обсъдени съвкупно с данните от двете експертизи, като въззивният съд е установил, че заключенията на вещите лица потвърждават отразения в протокола механизъм на произшествието. По този начин въззивният съд е процедирал в съответствие с приетото в решение №110/04.09.2013г. по т.д.№194/2012г. на ВКС, II т.о., че обвързващата формална доказателствена сила на протокола за ПТП, дори и когато констатациите в него са непълни, не освобождава съда от задължението му да изследва механизма на ПТП с други доказателства, включително чрез служебно назначаване на специализирана авто – техническа експертиза.
Вторият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК също не изпълнява изискването към общото основание за допускане на касационен контрол. Въпросът е поставен с оглед оплакването на касатора, че съдът е определил поведението на водача на застрахования водач като груба небрежност без да установи причинно – следствена връзка между скоростта на движение и настъпването на събитието. Правният извод за наличие на груба небрежност е формиран от състава на Великотърновски апелативен съд именно с оглед фактическите му констатации за управление на автомобила със скорост 72 км./ч. при разрешена скорост от 50 км./ч. в границите на населеното място, което е в причинна – връзка с настъпването на произшествието. Поради това не е допуснал отклонение от приетото разрешение в решение №426/05.04.2016г. по гр.д.№820/2015г. на ВКС, IV г.о., относно съдържанието на понятието груба небрежност. Дали направените заключения на решаващия състав са обосновани не може да бъде предмет на настоящата проверка за наличие на общото и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване във фазата по чл.288 от ГПК, която проверка не е идентична с тази по съществото на касационната жалба. Другото посочено от касатора решение №346/19.12.2018г. по гр.д.№619/2017г. на ВКС, IV г.о., не съдържа разрешение на поставения правен въпрос, а касае задължението на съда да допусне служебно експертиза и без искане на страната, когато за установяване на спорен по делото факт се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Като особено съществен порок, водещ до очевидна неправилност, касаторът изтъква извода на въззивния съд, че поведението на физическо лице, което не е страна по застрахователния договор, извън изключенията на КЗ, съставлява неизпълнение на задължения по договора от страна на застрахованото юридическо лице. Дори и да се възприеме становището на касатора, то би било налице неправилно приложение на материалния закон, което съставлява касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. Следва да се отбележи, че преценявайки поведението на лицето, управлявало автомобила, въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, формирана с решение №367/10.05.2019г. по т.д.№2363/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. В същото се приема, че когато от застрахователния договор следва, че застрахованото пътно превозно средство може да бъде управлявано от лице, различно от собственика му, и в производството по чл.213 ал.1 от КЗ /отм./ се установи, че същото има принос за вредоносния резултат, този принос следва да бъде отчетен.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 предл.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №71/10.04.2019г. по в. гр. д. №423/2018г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Eurolink“ е.K, със седалище и адрес на управление Германия, [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, адв. Д. С., да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева / двеста лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.