5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр. София, 19.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1296 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2282 от 01.12.2016г. по т.д. №4660/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. С него е отменено решение №993/27.05.2016г. по т.д.№1966/2016г. на СГС, VІ-7 състав, с което е прието за установено по отношение на [фирма] на основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.150 ал.1 от ЗЗД, че поради погасяване на вземането му, произтичащо от договор за банков кредит – овърдрафт №23/23.03.2010г., отпуснат в полза на [фирма], е погасено и ипотечното право, учредено с нотариален акт №87, по нот.дело №166/2010г. на нотариус С. И. с рег.№016 с район на действие РС- П., с който ипотекарният длъжник [фирма] е учредило в полза на [фирма] договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.659.882.2.38 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], намиращ се в [населено място], [улица], ет.4, обект офис №14, като на ищеца са присъдени и съдебни разноски в размер на 4 402,69 лева, и вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.150, ал.1 от ЗЗД за установяване, че поради погасяване на основание чл.739, ал.2 от ТЗ на вземането на [фирма], произтичащо от договор за банков кредит – овърдрафт №23/23.03.2010г., отпуснат в полза на [фирма], е погасено и ипотечното право, учредено с нотариален акт №87, нот.дело №166/2010г. на нотариус С. И. с рег.№016 с район на действие РС- П., с който ипотекарният длъжник [фирма] е учредил в полза на [фирма] договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.659.882.2.38 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], намиращ се в [населено място], [улица], ет.4, обект офис №14, като неоснователен. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Касаторът поддържа, че отхвърлянето на исковата претенция поради наличието на вземане срещу солидарен длъжник, който не е участвал в съдебното производство, води до съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и опорочава така постановения съдебен акт. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че погасяването на вземането срещу кредитополучателя не води до погасяване и на ипотечното право на банката, тъй като с договора за кредит всички задължения за главници и лихви са поети и от солидарния длъжник Д. Б.. Поддържа,че единствен правно релевантен факт е погасяването на вземането на кредитополучателя в хипотезата на чл.739 ал.2 от ТЗ. Подробни доводи излага в касационната жалба, като моли решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „В случаите, когато един договор за банков кредит е сключен при участието на съдлъжник по смисъла на чл.121 и сл. от ЗЗД и едновременно с това като обезпечение на вземането е учредена ипотека от трето лице – ипотекарен длъжник, не следва ли при погасяването на обезпеченото вземане срещу кредитополучателя на основание чл.739 ал.2 от ТЗ, този факт да води и до погасяването на ипотеката, служеща за обезпечение на вземането, по силата на чл.150 ал.1 от ЗЗД, независимо от факта, че банката има право и може да продължи събирането на вземането спрямо солидарния длъжник?“
Ответникът [фирма] поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа също, че въззивното решение е правилно и обосновано.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.150 ал.1 от ЗЗД, съдът е приел, че ипотеката е учредена от ищеца като трето лице в полза на ответника за обезпечаване на вземанията му като кредитор по договор за банков кредит, както и на всички последващи анекси и допълнителни споразумения. Установил е, че задълженията на кредитополучателя по договора за банков кредит не са изпълнени, че банката – кредитор е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност срещу дружеството – длъжник по реда на чл.685 ал.1 от ТЗ, че тези вземания са приети по смисъла на чл.693 от ТЗ, не са удовлетворени в производството по несъстоятелност, което е прекратено поради изчерпване масата на несъстоятелността съгласно чл.735 ал.1 т.2 от ТЗ и длъжникът е заличен от ТР. Поради това съдът е приел, че на основание чл.739, ал.2 от ТЗ вземането на [фирма] срещу кредитополучателя по процесния договор за банков кредит е погасено като неудовлетворено в прекратеното производство по несъстоятелност на дружеството кредитополучател. Въззивният съд е посочил, че погасяването на вземането срещу кредитополучателя обаче не води до погасяване и на ипотечното право на банката, тъй като с договора за банков кредит всички задължения за главници и лихви, изменени с последващи анекси, са поети и от солидарния длъжник Д. Б., а отговорността на последния не е погасена на основание чл.739, ал.2 от ТЗ, тъй като по силата на тази норма се погасяват само вземанията срещу дружеството в несъстоятелност, но не и срещу останалите солидарно отговорни с него лица. Поради това въззивният съд е намерил за основателно възражението на въззивника, че доколкото съществува непогасено задължение на солидарния длъжник Д. Б. по процесния договор за банков кредит, учреденото като обезпечение за всички задължения по този договор ипотечно право съществува и ипотеката не следва да бъде заличавана.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора правен въпрос е обуславящ за изхода на спора с оглед извода на съда, че доколкото съществува непогасено задължение на солидарния длъжник Д. Б. по процесния договор за банков кредит, учреденото като обезпечение за всички задължения по този договор ипотечно право съществува и ипотеката не следва да бъде заличавана. Поставеният въпрос обаче не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Изводите на съда по този въпрос не са обусловени само от тълкуване на разпоредбите на чл.150 от ЗЗД и чл. чл.739, ал.2 от ТЗ, а се основават на тълкуване на клаузите на представените по делото договор за банков кредит – овърдрафт №23/23.03.2010г. и договор за ипотека, което съдът е извършил в съответствие с критериите на чл.20 от ЗЗД и константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба, а също и на преценка на останалите установени по делото обстоятелства, които са специфични за спора. С оглед на преценката на представените доказателства съдът е стигнал до извода, че учредената от касатора ипотека обезпечава всички задължения по договора за кредит, включително и тези на съдлъжника Д. Б., а не само задълженията на кредитополучателя, което именно е обусловило крайната му преценка за това, че ипотечното право не е погасено. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
С оглед на това настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски доколкото не е направено такова искане.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2282 от 01.12.2016г. по т.д. №4660/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.