Определение №21 от 42382 по търг. дело №789/789 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
Гр.София, 13.01.2016 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 789ca по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Амбонов, [населено място] срещу решение № 1771/25.08.14г., постановено по гр.д.№ 4802/13г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 7538/09.11.13г. по гр.д.№ 17123/12г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният на основание чл.208, ал.3 КЗ иск от касатора против ЗД [фирма] за сумата от 28500 лв. застрахователно обезщетение поради опожаряване на 25.10.10г. на автомобил марка „БМВ”, рег. [рег.номер на МПС] .
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът ЗД [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между ответника ЗД [фирма] и [фирма] е сключен договор за застраховка „Каско” за лек автомобил „БМВ”, като в срока на действие на договора (на 25.10.10г.) е настъпило застрахователно събитие (опожаряване на автомобила). На 08.08.11г. [фирма] е продало на ищеца по иска – настоящ касатор автомобила в състоянието, в което същият се е намирал към момента на продажбата. Изложени са съображения, че ищецът е последващ приобретател на застрахованото имущество – след изтичане на срока на действие на застрахователния договор, поради което се явява трето лице за застрахователното правоотношение и искът за заплащане на обезщетение е неоснователен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя няколко въпроса по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: дали приобретателят на движима вещ встъпва в правата на застрахования по застраховка „Каско” по отношение на заплащане на застрахователно обезщетение, след като е изтекъл сключеният договор, а застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на застрахователния договор; дали приобретателят има правен интерес от предявяване на иск за заплащане на застрахователно обезщетение; настъпва ли правоприемство по отношение на приобретателя със сключването на договор с нотариална заверка на подписите за прехвърляне на превозно средство, по отношение на което е налице застрахователно събитие (тотална щета); след като приобретателят е придобил собствеността върху МПС по договор за лизинг, по време на който е настъпило застрахователно събитие с МПС, налице ли е правен интерес от предявяване на иск за заплащане на застрахователно обезщетение и пети процесуален въпрос: съдът следва ли да обсъжда възражение на ответната страна по процесуалната легитимация на ищеца, направено едва в писмената защита, след като съдът е обявил делото за изяснено и му е дал по ход по същество.
Съгласно т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
В случай на позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът следва да посочи норма, прилагането на която налага тълкуване или допълване на законова разпоредба, която не дава отговор на поставения значим за делото правен въпрос.
При така заявените въпроси касаторът не е посочил законова разпоредба, която да се нуждае от тълкуване с оглед разрешаване на поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. По делото е установено, че касаторът не е страна по застрахователното правоотношение и същият не сочи законово основание, от което да произтича претендираното право на застрахователно обезщетение. По сходни правоотношения между страни по спор за заплащане на обезщетение за недостатъци с решение № 4/16.05.13г. по т.д.№ 439/11г. състав на ІІ т.о. на ВКС е постановил, че правата на възложителя /лизингодател по договор за финансов лизинг/ за обезщетение по чл. 265 ЗЗД за неточно, некачествено изпълнени СМР срещу изпълнителя не преминават върху лизингополучателя след прехвърляне на имота – предмет на договора за лизинг, освен ако изрично са прехвърлени от лизингодателя на лизингополучателя съгласно чл. 344, ал. 2 ТЗ или са уговорени в полза на лизингополучателя. В този смисъл поставените от касатора първи четири въпроса не обосновават приложното поле на касационното обжалване.
Отговорът на петия въпрос за преклудираното възражение за липсата на легитимация, така както е заявен, произтича пряко от процесуалните норми, но в случая в исковата молба ищецът сочи точно датата на сключване на застрахователния договор и на придобиването на собствеността върху автомобила и представя застрахователната полица и договора за продажба. Посочените твърдения и писмени доказателства подлежат на обсъждане от съда с оглед на установяване на съществуването на претендираното вземане и без въведено в процеса възражение на ответника.
По изложените съображения касационното обжалване не са допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1771/25.08.14г., постановено по гр.д.№ 4802/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top