О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр. София,28.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №3063 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Веста Дизайн“ ЕООД, срещу решение №603 от 13.03.2018г. по т.д.№5519/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. С него е потвърдено решение №1297/03.07.2017г. по т.д.№5728/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 12 състав, с което са отхвърлени предявените от „Веста Дизайн“ ЕООД срещу „Перла 13“ ООД искове за сумата 24 803,68 лева – наемна цена за периода от м. юли 2013г. до м. април 2016г. на основание чл.79 ал.1 вр. чл.232 ал.2 пр.1 от ЗЗД по договора за наем от 01.01.2010г., както и за лихва за забава в общ размер на 4 057,59 лева за периода от 11.07.2013г. -05.07.2016г., както и за сумата 729,52 лева обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД за м. май 2016г. и лихва за забава в размер на 11,35 лева за периода 11.05.2016г. до 05.07.2016г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му съдът е приел, че наемодателят не е предал държането на имотите на наемател, като се е позовал единствено на твърденията в отговора на исковата молба в частта за направеното възражение за прихващане, без да са обсъдени останалите твърдения на ответника – наемател, а именно изричните му признания на факта, че имотите са му предадени и са държани от него за срока на договора. Касаторът твърди, че като не е обсъдил направеното признание на относимите за спора факти, с оглед всички установени по делото обстоятелства, решаващият състав е допуснал съществено процесуално нарушение на правилото на чл.175 от ГПК.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Доколкото изявленията на ответника не противоречат и потвърждават твърдения от ищеца факт, че държането на имотите е предадено на наемателя, следва ли това да се счита за признание по смисъла на чл.175 от ГПК на неизгоден за страната факт с оглед всички обстоятелства по делото? 2.Какво е доказателственото значение на направеното от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска факт? 3. Въззивният съд длъжен ли е да обсъди направените от ответното дружество изявления и твърдения относно предаването на държането на имотите, предмет на договора за наем и необсъждането им от съда представлява ли съществено процесуално нарушение? Поддържа, че по поставените въпроси е допуснато противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №57/02.03.2011г. по гр.д.№1416/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №34/22.02.2012г. по гр.д.№652/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №37/29.03.2012г. по гр.д.№241/2011г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №536/19.12.2012г. по гр.д.№89/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК. Позовава се и на основанието по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на решението.
Ответникът „Перла 13“ ООД, гр. София, не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е установил от събраните по делото доказателства, че между страните по делото е налице валидно сключен договор за наем на процесните недвижими имоти, но от доказателствата по делото не се установява ищецът – наемодател да е изпълнил основното си договорно задължение да предаде на наемателя държането на наетата вещ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора въпроси не се явяват обуславящи за изхода на спора, доколкото не съответстват на данните по делото и на процесуалните действия и изявления на страните в процеса. Въпросите са поставени с оглед оплакването на касатора, че съдът не е взел предвид направеното от ответника признание на неизгоден за него факт, а именно, че му е предадено държането на процесните недвижими имоти. Това оплакване не съответства на заявеното в отговора на исковата молба становище на ответника и на неговите фактически твърдения. В отговора на исковата молба ответникът е заявил изрично, че не е налице една от предпоставките за основателност на иска – държането на вещта да е предадено от наемодателя на наемателя. Заявява, че дори да бъде прието за установено по делото, че ищцовото дружество е предало държането на имотите, то ответното дружество е държало имотите само за срока на договора – до 01.01.2013г., но не и в процесния период. Заявената като евентуална защитна теза на ответника не съставлява признание на факт, доколкото същата се поддържа само при условие, че съдът намери за доказано предаването на имота, въпреки извършеното от ответника оспорване на този факт. При липса на извършено от ответника признание на факт, поставените от ответника въпроси не се явяват обуславящи за изхода на спора, нито мотивите на съда са в отклонение от цитираната от касатора практика относно задължението на съда да вземе предвид всички събрани доказателства, включително и извършените от страните признания на неизгодни за тях факти.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Изложените твърдения, че съдът не е отчел извършеното от ответника признание на факт с оглед на всички обстоятелства по делото, са оплаквания за допуснато нарушение на съопроизводствените правила. Те обаче съставляват основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 предл.3 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено такова искане.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №603 от 13.03.2018г. по т.д.№5519/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.