О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
гр. София,04.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №359 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Иммософия“ ООД, гр.София, срещу решение №2199 от 16.08.2018г. по т.д.№6655/2017г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №1730 от 11.09.2017г. по т.д. №8358/2015г. на Софийски градски съд, ТО, 20 състав, с което са отхвърлени предявените от „Иммософия“ ООД срещу „Б.“ ООД искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 69 420 лв., представляваща възнаграждение по Анекс 2 към договор за изработка от 28.06.2006г., със стойността на което ответникът се е обогатил след продажбата на изградения обект, 35 136,39 лв. – лихва за забава върху главницата от 69 420 лв. за периода 17.01.2011г. – 28.12.2015г., 20 000 евро – възнаграждение по договор за охрана и поддръжка, платено с РКО от 01.02.2011г. и от 16.12.2011г., 97,14 евро – лихва за забава върху сумата от 10 000 евро, платена с РКО от 01.02.2011 г., и 97,14 евро – лихва за забава върху сумата от 10 000 евро, платена с РКО от 16.12.2011г., за период на забавата 25.11.2015г. – 28.12.2015г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, като изводите на съда по предявените искове са неправилни, изцяло необосновани и немотивирани. Счита за неправилен извода на решаващия състав на САС, че не е налице неоснователно обогатяване, доколкото вследствие недобросъвестното си поведение ответното дружество е получило за изграждането на трафопоста възнаграждение два пъти – веднъж от страна на ищеца и веднъж от електроразпределителното дружество. Изтъква, че в качеството си на възложител е платил възнаграждение за изработка на трафопост, който не е получил, тъй като ответникът след изработването му е продал на „ЕВН България Електроразпределение“ АД. По тази причина счита извършеното от него плащане за неоснователно и претендира възстановяване на платените от него средства за изграждането на трафопоста. Твърди, че в нарушение на изискванията на процесуалния закон съдът е приел за доказан факта, че обектът е бил охраняван, без да са налице необходимите доказателства за това. Прави оплакване, че съдът е кредитирал показанията на свидетеля Балчов, а тези на свидетеля Д. е кредитирал в смисъл, различен от дадения. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.
Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора следните правни въпроси: 1. Следва ли изпълнителят по договор за изработка след изработването на вещта срещу заплащане от възложителя да не предаде изработеното и платено от възложителя, а да го продаде на друго лице? 2. Следва ли изработващият по договор за изработка да предаде с надлежен приемо – предавателен протокол на възложителя изработената и платена от възложителя вещ? 3. При липса на писмен договор за охрана и поддръжка, с какви доказателствени средства се доказва изпълнението на охраната и поддръжката от лицето, получило паричната сума и достатъчни ли са показания само на един свидетел, които не се подкрепят от никое от другите доказателства по делото? Поддържа, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация „Б.“ ООД, гр.София, оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Твърди, че по същество касационната жалба е неоснователна и моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като правилно. Подробни съображения излага в отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за установено наличието на договор за изработка от 28.06.2006г. между страните, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни в груб строеж жилищна сграда, както и да сключи окончателен договор, с който да прехвърли на възложителя 50% от правото на собственост върху притежаваните от него ѕ ид. части от правото на собственост върху мястото и изградените в него обекти. С анекс №2 към договора „Иммософия“ ООД възложил на изпълнителя „Б.“ ООД да изгради и БКТПП 2х630 кVа, кабелно захранване и кабели за захранване на жилищната сграда. Съдът е приел, че дължимата от ответника престация – изграждане на трафопост, е изпълнена, като договорът между страните не е развален, а изпълнен съгласно уговореното между страните. Изтъкнал е, че за разлика от уговорката в чл.7 от договора за изработка, касаеща възнаграждението за извършените СМР на основната сграда, за възнаграждението за допълнителните СМР по изграждането на трафопоста не е предвидено същото да изпълнява и ролята на продажна цена. Приел е, че при липса на уговорка за прехвърляне на собствеността върху трафопоста или уговорка досежно получената срещу отчуждаването му цена, то заплащането на възнаграждението по анекс №2 е само за извършването на СМР, без които сградата не може да се ползва.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Първите два поставени от касатора въпроси, макар и свързани с предмета на спора, не отговарят на общото изискване за допускане на касационно обжалване, доколкото не отразяват точно изложените от въззивния съд мотиви и не са обуславящи за решаващия извод за основателността на предявения иск. Въпросите са поставени с оглед поддържаното от касатора оплакване, че вместо да предаде обекта /трафопост/, изграждането на което му е било възложено с анекс към договора от 28.06.2006г., изпълнителят „Б.“ ООД е прехвърлил собствеността на същия на трето лице. Поставените въпроси не отразяват съществените за спора обстоятелства, преценката на които е обусловила изводите на въззивния съд: че обектът е изграден в имот, собственост на изпълнителя и трети лица, че нито в договора за строителство, нито в анекса към същия е уговорено прехвърляне на собствеността върху трафопоста в полза на касатора – възложител, а изграждането на трафопоста има икономически смисъл за възложителя и без той да придобива собствеността върху същия, тъй като той е собственик на обекти в сградата, свързана посредством този трафопост към електроразпределителната мрежа.
По отношение на поставените въпроси не е налице и допълнителният критерий за достъп до касационно обжалване. Допускането на касационното обжалване въз основа на сочения от касатора селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е обусловено както от наличието на конкретна непълна или неясна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК смисъл.
Тези предпоставки не са налице в настоящата хипотеза. Относно реда за доказване на изпълнението и предаването на изпълнени СМР е формирана последователна практика в смисъла, че фактът на извършената работа може да бъде установен с всички допустими по ГПК доказателствени средства. С решение №318/17.10.2011г. по т.д. №728/2010г. на ВКС, ІІ т.о., е прието, че въпреки несъставянето на двустранен констативен протокол между страните, съгласно изискването на чл.170 от ЗУТ, то при наличието на определени предпоставки и доказателства може да се наложи извода за конкретен случай, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените СМР, въпреки отказа на поръчващия да подпише двустранен протокол. С решение №638/24.10.2008г. по т.д. №302/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че липсва обусловеност между задължението за подписване на актове обр.19 и задължението за плащане на приети СМР, поради характера на тези протоколи като количествено-стойностни актове за извършени СМР, а не приемателни актове. Няма пречка да бъде оспорено количеството и стойността на отразените в протокол обр.19 СМР, дори да са двустранно подписани, тъй като по своята правна същност те са частни свидетелстващи документи /в този смисъл решение по т.д. №771/2005г. и решение по гр.д. №648/2003г. на І т.о. и др./
В случая въззивният съд не е допуснал отклонение от формираната практика. Между страните е било безспорно изпълнението на възложените СМР, както и че изпълнителят не е предал фактическата власт върху обекта с приемо – предавателен протокол на касатора – възложител, тъй като е прехвърлил собствеността в полза на „ЕВН България Електроразпределение“ АД. Изводът за неоснователност на иска е формиран с оглед преценката на съда за липса на поето от ответника задължение да прехвърли правото на собственост върху трафопоста на касатора, съответно да му предаде част от получената след продажбата на същия сума.
Третият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, макар и значим за спора, е изцяло относим към правилността на постановеното по делото решение. Въпросът не се отнася до приложението на конкретна релевантна за спора правна норма, а до проверка на извършената от съда преценка на специфичните за спора обстоятелства, а именно дали е била осигурена охрана на обекта по време на действието на договора за изработка. Правилността на фактическите и правни изводи на съда в резултат на извършената от него преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателства, не може да се проверява във стадия по селекция на касационните жалби. Както последователно поддържа в практиката си ВКС обсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и мотивирането на съображения за тяхното възприемане, е част от императивно възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд, правилността на която, съгласно чл.290 ал.2 от ГПК, е предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка при разглеждане на касационната жалба по същество.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено изрично искане.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2199 от 16.08.2018г. по т.д.№6655/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.