О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
[населено място],_23.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2287 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. и С. И. С., срещу разпореждане №479 от 30.03.2018г. по ч.в.т.д.№31/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. С него е оставена без уважение молбата на С. Г. С. и С. И. С., за освобождаване от държавна такса по частна касационна жалба вх.№1224/28.02.2018г., както и е върната частната касационна жалба.
Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното разпореждане, като нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. Поддържат, че съдът е следвало да им даде указания да представят допълнителни данни, както и да даде нов срок, тъй като става въпрос за съдебна администрация.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частната жалбоподателка, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна.
В частта, с която е оставена без уважение молбата на С. Г. С. и С. И. С. за освобождаване от държавна такса по частна касационна жалба вх.№1224/28.02.2018г., разпореждането е нищожно. Същото е постановено еднолично от съдията докладчик по делото.
Съгласно т.13 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г., компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 от ГПК е съдебният състав, пред който е направено искането, което разрешение е приложимо и по отношение на искането за освобождаване на страната от заплащане на разноските по делото. Въззивният състав, сезиран с искането по чл.83, ал.2 от ГПК, по закон е тричленен, поради което произнасянето на въззивния съд в едночленен състав, води до нищожност на разпореждането, като постановено от ненадлежен състав.
Неоснователни са оплакванията на частните жалбоподатели за нищожност и недопустимост на обжалваното разпореждане в частта, с която е върната частната касационна жалба. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Всички тези пороци могат да засегнат и определението и разпореждането, като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, скрепено с държавната принуда. В случая не е налице нито един от пороците, които могат да обусловят нищожност на обжалваното разпореждане – същото е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е, като волята на съда е изразена ясно и разбираемо. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл.286 ал.1 от ГПК или частната касационна жалба на някое от основанията по чл. 262 ал.2 от ГПК във връзка с чл.275 ал.2 от ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично.
Обжалваното разпореждане е и допустимо, доколкото съдът се е произнесъл в рамките на правомощията си по чл.262 от ГПК, вр. чл.275 от ГПК да следи за редовността на частната касационна жалба, подадена срещу неговия акт.
Жалбоподателите се позовават и на очевидна неправилност на обжалваното разпореждане. Очевидната неправилност е предпоставка за допускане до касационно обжалване на актовете, поставени от апелативните и окръжните съдилища в качеството им на въззивна инстанция. В случая Варненски апелативен съд се е произнесъл за първи път по редовността на подадената частна касационна жалба, поради което постановеното от него разпореждане подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 от ГПК и правилността му подлежи на проверка, без да е необходимо обосноваване на предпоставките за допускане до касационен контрол.
Разгледано по същество постановеното от Варненски апелативен съд разпореждане за връщане на частна касационна жалба вх.№1224/28.02.2018г. е правилно. С определение от 25.01.2018г. е оставена без уважение частната жалба на С. Г. С. и С. И. С., против разпореждане №10286/12.10.2013г. по ч.т.д.№1555/2012г. на Варненски окръжен съд. Срещу това определение е подадена частна касационна жалба вх.№1224/28.02.2018г. от С. Г. С. и С. И. С.. С разпореждане от 06.03.2018г. съдията докладчик е оставил без движение частната касационна жалба, като е указал на жалбоподателите, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, съобразено с изискванията на чл.280 ал.1 от ГПК; преписи от частната касационна жалба и изложението за връчването им на ответната страна, както и държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС. Разпореждането е връчено на жалбоподателите на 15.03.2018г.
С молба от 22.03.2018г. частните жалбоподатели са поискали да им бъде продължен срокът за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба, както и да бъдат освободени от заплащане на държавна такса. С разпореждане от 23.03.2018г. въззивният съд е оставил без уважение искането за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба, като е посочил, че по молбата за освобождаване от държавна такса ще се произнесе в случай, че другите нередовности на жалбата бъдат отстранени в дадения от съда срок.
В определения им едноседмичен срок жалбоподателите не са представили изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, както и преписи от частната касационна жалба и изложението за връчването им на ответната страна. Поради това правилно с обжалваното разпореждане от 30.03.2018г., съдията докладчик е върнал частната жалба.
Неоснователни са оплакванията на частните жалбоподатели, че съдът е следвало да им даде възможност да представят допълнителни доказателства за материалното си състояние. При положение, че частната касационна жалба вх.№1224/28.02.2018г. е подлежала на връщане поради това, че не са отстранени другите й нередовности, то в конкретния случай за въззивния съд е било безпредметно да проверява предпоставките за освобождаване от държавна такса по същата и да събира доказателства за тях.
Въпреки прогласяването за нищожно на разпореждането, с което на жалбоподателите е отказано освобождаване от държавна такса, делото не следва да се връща на въззивния съд за произнасяне по молбата. С оглед правилността на разпореждането за връщане на частната касационна жалба, то липсва висящо производство по същата и молбата за освобождаване от държавна такса по тази жалба не подлежи на разглеждане.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане №479 от 30.03.2018г. по ч.в.т.д.№31/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в частта му за връщане на частна касационна жалба вх.№1224/28.02.2018г., следва да бъде потвърдено. В частта, с която е оставена без уважение молбата на С. Г. С. и С. И. С., за освобождаване от държавна такса по частна касационна жалба вх.№1224/28.02.2018г., разпореждането следва да бъде прогласено за нищожно.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО разпореждане №479 от 30.03.2018г. по ч.в.т.д.№31/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в частта, с която е оставена без уважение молбата на С. Г. С. и С. И. С., за освобождаване от държавна такса по частна касационна жалба вх.№1224/28.02.2018г
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №479 от 30.03.2018г. по ч.в.т.д.№31/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в частта му за връщане на подадената от С. Г. С. и С. И. С., частна касационна жалба вх.№1224/28.02.2018г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.