4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
[населено място], 08.01.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2848 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. С. С. срещу решение №109/15.05.2017г. по в.т.д.№112/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта, с която е отменено определение №72/10.01.2017г. за изменение на решение №718/12.10.2016г. по т.д.№2019/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, в частта, с която присъденото на адвокат М. Д. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е намалено за горницата над 10864,43 лева до 18 552 лева.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в ППВС №1/10.11.1985г., решение №495 от 21.06.2009г. по гр.д.№527/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №475 от 26.10.2010г. по гр.д.№881/2010г. на ВКС, ГК, решение №82 от 09.08.2013г. по т.д.№848/2012г. на ВКС, ТК, определение №606/09.11.2009г. по ч.т.д.№465/2009г. на ВКС, ТК, по следните процесуалноправни въпроси: 1.Допустимо ли е въззивният съд да отмени влязло в сила съдебно решение на първоинстанционния съд? 2.Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе в решението си по непредявено с въззивната жалба искане? 3.Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по молба за изменение на съдебно решение по реда на чл.248 от ГПК или жалба срещу него в частта му за разноските, които не са подадени в предвидените от закона процесуални срокове? 4. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по молба по чл.248 от ГПК за изменение на съдебно решение в частта за разноските, която е подадена пред него, а не пред първоинстанционния съд, изменение на чието решение се иска?
Ответникът по касация „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд., намира, че посочените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси не отговарят на общата предпоставка за достъп до касация, доколкото същите не съответстват на обстоятелствата по делото и на предприетите от страните процесуални действия. Всички въпроси са свързани с твърденията в касационната жалба за недопустимост на решението№109/15.05.2017г. по в.т.д.№112/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта с характер на определение, с която въззивният съд е намалил присъденото на адвокат М. Д., пълномощник на ответника Г. С. С., адвокатско възнаграждение.
В случая Варненски окръжен съд, ТО, с решение №718/12.10.2016г. по т.д.№2019/2015г. е присъдил на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 18 552 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за защита на осн. чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, съобразно отхвърлената част на исковете. Ищецът „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, не е подал въззивна жалба срещу отхвърлителната част на решението, нито е поискал намаляване на присъдените на ответника разноски с молба по чл.248 от ГПК. Ответникът Г. С. С. е поискал изменение на решението в частта за разноските, като същите бъдат присъдени на адвокат М. Д. по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. С определение №72/10.01.2017г. първоинстанционният съд е изменил постановеното от него решение №718/12.10.2016г. по т.д.№2019/2015г. в частта за разноските, като вместо на ответника С. е присъдил на адвокат М. Д. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 18 552 лева. Срещу това определение е подадена частна жалба от ищеца „Райфайзенбанк /България/” ЕАД. Едва в тази частна жалба се иска намаляване на размера на възнаграждението поради прекомерност, съответно се излагат доводи за липса на предпоставките по чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
Настоящият състав на ВКС споделя изцяло доводите на частния жалбоподател, че в случая предметът на проверката би следвало да бъде извършеното с определението по чл.248 от ГПК изменение, а не първоначално определения с първоинстанционното решение размер на разноските. Независимо от това, частната жалба е допустима, доколкото има постановено подлежащо на обжалване определение по чл.248 от ГПК и частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна – ищеца в производството. Същата не е подадена в едноседмичен срок, а в двуседмичен срок от съобщението за постановеното определение. В случая обаче окръжният съд е указал, че постановеното от него определение подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението. При допустим инстанционен контрол съдът е длъжен да посочи срока, в който съдебният акт може да бъде обжалван. В разпоредбата на чл.248 ал.3 от ГПК няма посочен срок, като е предвидено, че определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Като се има предвид, че съгласно чл.275 ал.1 от ГПК определенията подлежат на обжалване в едноседмичен срок, а че според чл.259 от ГПК решенията на първоинстанционния съд се обжалват пред въззивния съд в двуседмичен срок от връчването им, налице е неяснота за жалбоподателя относно срока за обжалване на въззивното определение по реда на чл.248 ал.3 от ГПК – дали е едноседмичен или едномесечен. При липсата на указан от съда срок, който не е посочен и в чл.248 ал.3 от ГПК, по аналогия с разпоредбата на чл.62 ал.3 от ГПК следва да се приеме, че подадената от жалбоподателя частна жалба в двуседмичния срок в случая не е просрочена.
Следователно въззивният съд е следвало да се произнесе по подадената частна жалба срещу определението на Варненски окръжен съд по чл.248 от ГПК, а преценката му за обхвата на дължимата проверка е от значение за правилността на постановеното от него определение, а не за допустимостта му. Поради това не са налице хипотезите, въведени от частния касационен жалбоподател с поставените от него въпроси – въззивният съд да се е произнесъл по непредявено искане или по подадена за първи път пред него молба за изменение на първоинстанционното решение по чл.248 от ГПК, нито съдът е отменил влязла в сила част от решението.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на решението на Варненски апелативен съд в обжалваната част с характер на определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №109/15.05.2017г. по в.т.д.№112/2017г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта, с която е отменено определение №72/10.01.2017г. за изменение на решение №718/12.10.2016г. по т.д.№2019/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, в частта, с която присъденото на адвокат М. Д. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е намалено за горницата над 10864,43 лева до 18 552 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.