О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр. София, 03.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2419 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от Сърджан Д. против решение № 402/19.04.2018г. по гр.д. № 4239/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 3510/19.05.2017г. по гр.д. № 6802/2015г. на Софийски градски съд е отхвърлен искът на касатора против ЗК“Лев Инс“АД за разликата над 100 000 лв. до 150 000лв., на осн.чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Подадена е и насрещна касационна жалба от ЗК „Лев Инс“АД срещу решение № 402/19.0422018г. по гр.д. № 4239/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3510/19.05.2017г. по гр.д. № 6802/2015г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на застрахователя да заплати на Сърджан Д. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./.
В касационните жалби се поддържа, че въззивното решение в обжалваните му части е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
По касационната жалба на Сърджан Д. :
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по спорния между страните въпрос за размера на обезщетението за претърпените в резултат на ПТП неимуществени вреди от Сърджан Д., следва да се съобразят: множеството телесни увреждания, подробно изброени в решението, видът и продължителността на проведеното лечение, четирите хирургически интервенции, как е протекло домашното лечение и възстановителния период, продължителността и интензитетът на болките, търпените неудобства, възрастта на ищеца – 31 г., последици за здравето му и прогнози за бъдещото му здравословно състояние и пр. С оглед на така изброените критерии и предвид заключението на вещото лице по СМЕ, че оздравителният период е приключил, както и с оглед липсата на данни за ексцес, САС е определил обезщетение в размер на 100 000 лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Съдржан Д. формулира следния правен въпрос: относно обстоятелствата, които следва да бъдат преценени от съда при определяне на справедливо по размер, на осн.чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът се позовава на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочения въпрос, поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/68г. и Решение № 171/18.11.2016г. по т.д. № 2811/2015г. на ВКС, II т.о.
С оглед на така формулирания правен въпрос настоящият състав на ВКС намира, че същият е намерил разрешение в обжалваното решение, като произнасянето на САС по него не е в отклонение от задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/1968г., ППВС № 2/1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. Според същата понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, явяваща се основа за нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а съдът е дал своята оценка на отражението на всяко от тях върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касатора. В тази връзка след обсъждане на събраните доказателства въззивната инстанция изрично е акцентирала върху множеството травматични увреждания, причинени на ищеца от ПТП, продължителния болничен престой и хирургически интервенции, съобразила е как е протекло домашното лечение, с какви трудности и неудобства е бил свързан възстановителният период. Намаляването на присъденото от първата инстанция обезщетение е било аргументирано със заключението на вещото лице относно настоящото здравословно състояние на пострадалия и прогнозата за бъдещето му такова.
Така изложеното налага цялостен извод за неосъществяване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Касаторът Сърджан Д. се позовава и на основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК „очевидна неправилност“ за допускане на касационен контрол. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи, представляват оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на съдебния акт.
Недопускането на касационно обжалване по касационната жалба на Сърджан Д. налага извод, на осн. чл.287, ал.4 ГПК, че съдът не дължи произнасяне по подадената насрещна касационна жалба от ЗК „Лев Инс“АД.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 402/19.04.2018г. по гр.д. № 4239/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 3510/19.05.2017г. по гр.д. № 6802/2015г. на Софийски градски съд е отхвърлен искът на Сърджан Д. против ЗК“Лев Инс“АД за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв., на осн.чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба от ЗК „Лев Инс“АД срещу решение № 402/19.0422018г. по гр.д. № 4239/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 3510/19.05.2017г. по гр.д. № 6802/2015г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на застрахователя да заплати на Сърджан Д. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн.чл.226, ал.1 КЗ / отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: