3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
Гр.София, 08.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3553 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. К., [населено място] срещу решение № 1945/07.10.15г., постановено по гр.д.№ 1970/15г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение от 17.11.14г. по гр.д.№ 1877/15г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на сумата от 2500 лв., представляваща разликата между дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 05.08.08г. в размер на 22500 лв. и присъдените 25000 лв. ведно със законната лихва от 05.08.08г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед на подадените въззивни жалби спорен е само размерът на присъденото обезщетение, тъй като застрахователят е обжалвал първоинстанционното решение за сумата над присъдените 20000лв., а пострадалият – в частта за отхвърляне на иска. Изложени са съображения, че водачът на лекия автомобил „Пежо”, застрахован за риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.2, т.1 ЗДП, както и че пострадалият пешеходец е пресичал пътното платно на необозначено за това място през поток от преминаващи автомобили на 17 метра преди кръстовище. Размерът на обезщетението е съобразен с вида и тежестта на уврежданията (съчетана черепно-мозъчна травма и опорно – двигателна травма), продължителността на възстановителния период (около 45 дни пълна неподвижност и обслужване в битово и хигиенно отношение от близките), както и силните болки и страдания от около 10 дни и умерени до 2 месеца, възрастта на пострадалия – 60 години и е определен на 25000 лв., като е намален с 10 % съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпроса за прилагането на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и обсъжда установените по делото факти, относими към опреденото съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилно прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липсата на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г./ в случай на телесни увреждания се е ориентирала към критерии за вида и характера на уврежданията, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, които се решават от съда според приетите за доказани факти по спора. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
В касационната жалба е заявено обжалване на решението в частта за присъденото обезщетение между сумата от 22500 лв. и предявения размер на претенцията от 80000 лв. Въззивното решение е постановено само в частта за разликата между присъденото обезщетение от 25000 лв. и действително дължимото от 22500 лв. Липсва изрично произнасяне с диспозитив по жалбата на И. К. срещу първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска до предявения размер от 80000 лв. Съгласно чл.250 ГПК съдът не разполага с правомощия служебно да инициира производство по допълване на решението, срокът за допълване по чл.250, ал.1 ГПК е изтекъл, поради което ВКС се произнася само в частта за отмяната на първоинстанционното решение и за постановяване на ново решение за отхвърляне на иска за сумата от 2500 лв. В останалата част касаторът е могъл да заяви искане за допълване на решението на САС.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1945/07.10.15г., постановено по гр.д.№ 1970/15г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА И. И. К., [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на ЗК [фирма], [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /Петстотин лв./ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.