О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№694
гр. София, 25.07.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение,в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 3473 по описа за 2015г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. Г., чрез пълномощника му адв. Т. Г. срещу решение № 936/08.05.2015г. по гр.д. № 2919/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав в частта , с която е потвърдено решение от 26.05.2014 г. по гр.д. № 2682/2013г. на СГС за отхвърляне иска на касатора с правно осн. чл.288, ал.1 КЗ /отм./ против Гаранционен фонд за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 60 000 лв. до 120 000лв., в следствие на ПТП на 28.10.2010г., ведно със законната лихва от предявяване на иска 26.02.2013г. до деня на окончателното плащане.
Подадена е и касационна жалба от Гаранционен фонд против решение № 936/08.05.2015г. по гр.д. № 2919/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав в частта , с която след частична отмяна на решение от 26.05.2014 г. по гр.д. № 2682/2013г. на СГС е осъден Гаранционен фонд да заплати на И. М. Г. сумата от 60 000лв., на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.а от КЗ/отм./, ведно със законната лихва от 26.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторите и по двете касационни жалби поддържат, че решението на САС е неправилно в атакуваните от тях части, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
И. Г. е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба на ГФ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – всяка от тях е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че е сезиран с иск по чл.288, ал.1, т.2, б.а КЗ /отм./ за сумата от 120 000 лв. Въззивната инстанция е намерила за безспорно осъществяването на ПТП на 28.10.2010г., при което е пострадал ищецът И. Г. като пътник на задна седалка в лек автомобил, негова собственост. Застрахователният договор по задължителна застраховка „ гражданска отговорност на автомобилистите“ е бил сключен от трето за спора лице със застрахователя ЗК“Български имоти“ в полза на собственика на МПС, претърпяло произшествие. САС е счел за установени претендираните травматични увреждания и виновното поведение на водача на МПС за настъпване на ПТП. По спорния въпрос дали за процесното МПС е имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност към датата на застрахователното събитие въззивната инстанция е приела, че съобразно доказателствата по делото се установява пълно неизпълнение на задължението на застрахования да извърши плащане на вноски по застрахователната премия, както и че информацията за прекратяване на застрахователния договор поради неплащане на вноска от застрахователната премия е била подадена към ИЦ на ГФ след датата на процесното ПТП – на 21.11.2010г. Апелативният съд е намерил, че вписването на сключването и прекратяването на застрахователния договор в ИЦ на ГФ има значение само за трети лица, извън тези по застрахователния договор, поради което в настоящия случай отправянето на информация от застрахователя след ПТП не влияе на извода за прекратяване на застрахователния договор преди настъпване на застрахователното събитие и възможност да се ангажира отговорността на Гаранционния фонд. САС е изложил и съображения, че доколкото с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпване на ПТП, той няма качеството делинквент и разпоредбата на чл.268, ал.1 КЗ /отм./ не може да бъде приложена спрямо него. Несключването на застрахователен договор от него по задължителна застраховка „ гражданска отговорност“ обуславя извод за административно нарушение, но не го лишава от право да претендира обезщетение за вреди от ГФ. След прилагане на критериите за справедливо обезщетяване на настъпилите вреди е присъдил на осн. чл.52 ЗЗД сумата от 60 000лв. в полза на ищеца.
По касационната жалба на Гаранционния фонд:
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Явява ли се трето лице по смисъла на чл.257, ал.3 КЗ /отм./ собственикът на МПС, за който е задължението за сключването на задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и легитимиран ли е този собственик да предяви иск по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ срещу застрахователя по същата застраховка, респ. срещу Гаранционния фонд на осн. чл.288 КЗ / отм./ за вредите, които са му причинени при управлението на собственото му превозно средство от друго лице? 2/ Счита ли се прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с фингирано връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл.260, ал.2 КЗ /отм./ във вр. с чл.202, ал.2 КЗ /отм./, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ / отм./ да впише прекратяване на договора в регистъра на Гаранционния фонд? Въвежда допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: по първи въпрос – противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 176/27.10.2009г. по т.д. № 819/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 165/16.02.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, I т.о. , а по втори въпрос – в решение № 161/13.11.2012г. по т.д. № 607/2011г. на ВКС,II т.о. и решение № 236/21.112.2013г. по т.д. № 1778/2013г. на ВКС, II т.о.
ВКС намира, че и на двата поставени от касатора въпроси, които попадат в обхвата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК след подаване на касационната жалба е даден отговор с разясненията по т.8 и т.3 от ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС, а именно: Собственикът на превозно средство, сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, е трето лице по смисъла на чл.257, ал.3 КЗ /отм./ и е легитимиран да предяви иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по същата застраховка за причинените му вреди при управление на собственото му моторно-превозно средство от друго лице. Договорът за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал.2, във вр. с чл.202, ал.2 КЗ /отм./, независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ /отм./ да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят не може да се освободи от отговорност при неизпълнение на това задължение по чл.226, ал.1 КЗ спрямо третите увредени лица, позовавайки се на предсрочното прекратяване на договора. При неспазено изискване на чл.294 КЗ възражението на застрахователя за прекратяване на застрахователното правоотношение при условията на чл.260, ал.2 , във вр. с чл.202, ал.2 КЗ, е противопоставимо единствено на заявена от застрахования претенция за плащане на застрахователното обезщетение. След като произнасянето на въззивния съд е в изложения смисъл, то не е изпълнено изискването за наличие на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По касационната жалба на И. М. Г.:
Следва ли съдът, при приложение на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията по т.II на ППВС № 4/68г. и да обсъди и анализира всички конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? Следва ли наред с това да вземе предвид и икономическата конюнктура в страната , съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените ? Въведен е допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ,т.1 ГПК във връзка със задължителна съдебна практика в ППВС №4/68г. и цитираната от касатора като постановена от ВКС в производство по чл.290 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира , че отговорът на формулираните от касатора въпроси е обусловил крайният изход на правния спор, но не е налице соченото от него допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съответствие с цитираните ППВС №4/68г. и решения по чл.290 ГПК въззивният съд е отчел действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 936/08.05.2015г. по гр.д. № 2919/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: