О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
[населено място], 22.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2411 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. В. С., чрез процесуалния представител адв. Б. Б. против определение № 2201/05.07.2016г. по ч.гр.д. № 1305/2016г. по описа на САС, с което е потвърдено определение № 7957/29.12.2015г. по т.д. № 1824/2014г. на СГС за прекратяване на производството по делото. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частната касаторка счита, че въззивният съд се е ограничил само до проверка на формално основание – вписване в ТР, дали е налице членствено правоотношение между нея и дружеството-ответник. Тя никога не е губила членствените си права, за да не могат те да бъдат защитени чрез конститутивен иск по чл.74 ТЗ срещу решенията на формалния нов едноличен собственик на капитала на търговското дружество.
Постъпил е писмен отговор от [фирма], с който се оспорва основателността на касационната частна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа частната касационна жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275 ГПК.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че в хода на делото пред първа инстанция дадената от съда правна квалификация на иска може да бъде променяна като за това решаващият състав съобщава на страните, в който смисъл са и извършените от СГС процесуални действия. САС е счел е, че на осн. ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС искът по чл.74 ТЗ е допустим, ако е предявен от лице, което към момента на провеждане на общото събрание е съдружник в ООД / респ. при ЕООД е едноличен собственик на капитала/. Направил е извод, че при твърдение от частната жалбоподателка, че е бил фалшифициран подписът й относно прехвърляне на притежаваните от нея дружествени дялове, пътят на защита срещу последващи решения, взети от новия едноличен собственик на капитала не е чрез иск по чл.74 ТЗ, а по пътя на установяване на порок при вписването, какъвто петитум не е бил изложен. Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е дал указания на ищцата за отстраняване на нередовностите в исковата молба – противоречие между обстоятелствена част и петитум и я е предупредил за последиците от неизпълнението с изрично посочване на приложимите в тази връзка законови норми. След цялостна преценка САС е потвърдил прекратителното определение на СГС.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при допълнителни критерии по чл.280, ал.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1/ Реалните членствени права на съдружник в ООД или едноличен собственик на капитала в ЕООД могат ли да бъдат защитени чрез конститутивен иск по чл.74 ТЗ ?; 2/Придобилият 100% от дяловете в ЕООД чрез договор за продажбата им придобива ли и качеството на „съдружник“, т.е. за него възникват ли автоматично и членствени права като едноличен собственик на капитала или за да възникнат тези членствени права е необходимо и изрично волеизявление на бившия едноличен собственик за приемане като съдружник на последния собственик на дяловете?; 3/ На каква плоскост съдът следва да преценява отношенията между страните съдружник-дружество / в ООД или ЕООД/ – на база формалните отбелязвания според регистърните вписвания или на действително установените от съда правоотношения, които не са или неправилно са били отразени в регистъра на търговските дружества?
Първи въпрос е въведен при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС, а втори и трети – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият формулиран въпрос не попада в обхвата на приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК относно общото основание за допускане на касационно обжалване, нито е налице соченото от частната касаторка допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е посочил, че при конкретно наведените факти процесуалният ред за защита на частната касаторка не е този по чл.74 ТЗ. Даденото разрешение не противоречи на т. 3 от ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 на ОСГК на ВКС, според което с иска по чл. 29 от ЗТР заинтересованата страна се защитава срещу нищожно или недопустимо вписване или срещу несъществуване на вписано обстоятелство, докато искът по чл. 74 от ТЗ е средство за защита срещу незаконосъобразно решение на ОС на ООД или АД. При иск по чл. 29 от ЗТР, проверката, обаче не засяга законосъобразността на самото решение на ОС. Двата типа защита са паралелни и независими един от друг. В случай, че изложените обстоятелства и фактически твърдения, както е по настоящото дело, не сочат на незаконосъобразност на решенията, взети от общото събрание на дружеството на посочената дата, искът е за несъществуване на вписано обстоятелство, а не иск по чл.74 ТЗ. В този смисъл частната касаторка излага обстоятелства в исковата молба за несъществуване на вписано в ТР обстоятелство, но не формулира петитум за установяване на същото.
По отношение на втори и трети въпрос също не са изпълнени изискванията за общо и допълнително основание за селекция на частната касационна жалба. При потвърждаване на прекратителното определение въззивният съд се е мотивирал и с други съображения, извън засегнатите в правните въпроси на частната касаторка, а именно за неотстраняване в срок на недостатъците в исковата молба, за които са й били надлежно дадени указания. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. На ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. Въззивният съд е формирал извода си след съобразяване на специфичните за делото обстоятелства и не се отклонил от практиката на ВКС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2201/05.07.2016г. по ч.гр.д. № 1305/2016г. по описа на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: