О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София,24. 04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2227 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. Ц. и В. С. Ц. срещу въззивно решение № 407 от 05.11.2012 г. по възз. гр.д. № 548 /2012 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 20 от 05.06.2012 г. по гр.д. № 4275 /2010 г. на Добричкия районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на двуетажна вилна сграда с площ от 52 кв.м., построена във вилно дворно място с площ 512 кв.м., върху което е отстъпено право на строеж, находящо се в [населено място], [община], местността „Ф.-фиш” и вместо това е постановено друго в тази част, с което е допусната делба на тази вилна сграда между Г. С. Д. и В. С. Ц. при квоти по 1 /2 ид.ч. и искът за делба е отхвърлен по отношение на С. Х. Ц. и с което на основание чл.344 ГПК е постановено до окончателното приключване на делбата Г. С. Д. да ползва вилната сграда с площ 36 кв.м., а В. С. Ц. – вилната сграда с площ 52 кв.м, като в последната част е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл.247 ГПК с решение № 504 /14.12.2012 г.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Г. С. Д. твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за делба и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че във въззивното производство е пренесен само част от предмета на спора по иска за делба – по отношение на вилната сграда с площ 52 кв.м. и по отношение на разпределение на ползването по чл. 344 ГПК,
Въззивният съд е приел от правна страна, че : през 1987 г. в полза на В. Ц. не е било надлежно преотстъпено от родителите му правото на строеж, което им е било учредено от общината през 1986 г. съгласно чл.15а. ЗС (по-късно отм.), т.к. прехвърлянето на роднина по права линия не е било извършено в нотариална форма по чл.18 ЗЗД – нотариален акт, приложима поради липса на друга изрично предписана от закона форма; декларацията на родителите не покрива и формата на чл.56,ал.2 ЗТСУ (отм.), т.к. такава е предвидена за учредяване на право на строеж от собственика на терена; Следователно по силата на декларацията от 24.01.1987 г. В. Ц. не е придобил право на строеж върху дворното място, а влагането на средства и труд за изграждането на сградата от 52 кв.м. няма за последица придобиването на вещно право, собствеността върху построеното е придобита от наследодателя на страните; В. Ц. не е придобил правото на строеж и по давност, т.к. то е (учредено) върху държавна земя по аргумент от чл.86 ЗС и пар.1 от ЗД на ЗС, а и в случая не се твърди придобиването по давност на право на строеж, а на право на собственост върху построеното, но то също не е осъществено, защото за да тече в полза на едно лице придобивна давност, то трябва не просто да обитава и да ползва по предназначение, заплаща консумативи и поддържа имота, но и да демонстрира поведение, което отговаря на двата признака на владението „corpus” и „animus”, а ищците не са доказали, че държането им се е трансформирало във владение, т.к. те не са отричали правата на собствениците (наследодателите) във вилната сграда до смъртта им през 2007 г., нито след смъртта им по отношение на Г. Д.. Не е доказано завладяване (съзнание за своене), а и от 2007 г. до предявяване на иска не е изтекъл предвиденият в закона срок.
Така въззивният съд е приел извода, че сградата е била собственост на родителите на В. Ц. и Г. Д. и след тяхната смърт е наследена от двамата при равни делбени квоти.
Въззивният съд е разпределил ползването на двете вилни сгради, като е взел предвид, че на Г. Д. е било предоставено ползването и на друг допуснат до делба имот.
От изложеното е видно, че от изведените от жалбоподателите правни въпроси обуславящи са материалноправните въпроси, уточнени от настоящия състав на съда по реда на т.1 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС : Каква е формата за действителност за преотстъпване от гражданин (физическо лице) на негов роднина по права линия на учреденото от общината на гражданина право на строеж на вилна сграда при действието на ЗС в редакцията му към 1986 г.; В случай на неспазване на формата за действителност на преотстъпването, но при наличие на писмена форма на изявленията, дали се предава владението на построената от роднината по права линия сграда и срещу кого. Въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Жалбоподателите С. Х. Ц. и В. С. Ц. следва да заплатят държавна такса за разглеждането касационната им жалба в размер на 25 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 407 от 05.11.2012 г. по възз. гр.д. № 548 /2012 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 20 от 05.06.2012 г. по гр.д. № 4275 /2010 г. на Добричкия районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на двуетажна вилна сграда с площ от 52 кв.м., построена във вилно дворно място с площ 512 кв.м..
Указва и дава възможност на С. Х. Ц. и В. С. Ц. в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 25 (двадесет и пет) лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.