3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
гр. София, 16.05.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2713 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. [населено място], обл. В., против решение № 11/30.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 566/2012 г. от състав на Окръжен съд – Видин.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството пред въззивния съд се е развило по въззивна жалба на О.[населено място], обл. В., против решение на районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Окръжен съд е приел, че предявените обективно съединени искове са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на Районен съд – Кула. За да достигне до извода за основателност на предявените искове, съдът е приел, че ищцата е заемала преди уволнението длъжността „домакин – калкулант”, съгласно сключено между страните допълнително споразумение към трудовия договор на ищцата от 15.02.2008 г., каквато длъжност в новото щатно разписание от 2012 г. на ответника липсва. Съдът е приел, че е разкрита нова длъжност – „домакин – разносвач”, която липсва в предходните щатни разписания на ответника. По делото не са представени длъжностни характеристики за длъжностите „калкулант” и „домакин – калкулант”, поради което съдът е приел, че не маже да се извърши сравнение на трудовите функции, осъществявани от лицата, заемащи тези длъжности с тези, на новоразкритата длъжност „домакин – разносвач”. С оглед невъзможността да се направи сравнение на трудовите функции на закритите длъжности и новоразкритата, оттам и да се направи извод за това, налице ли е реално съкращение в щата, на каквото основание е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. На това основание, както и с оглед тежестта от доказването на фактическия състав на основанието за прекратяването на правоотношението – „съкращение в щата”, съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. Освен изложените съображения, съдът е приел, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено за длъжност, каквато не е съществувала в щатната разписание на ответника, като само на това основание следва да се приеме, според въззивния съд, че уволнението е незаконосъобразно.
С отговора на исковата молба, ответникът е оспорил действителността на допълнителното споразумение от 2008 г., като е поискал съдът да се произнесе инцидентно по неговата действителност. Произнасяне от първоинстанционния съд по този въпрос липсва. Във въззивната жалба са наведени доводи за този пропуск на съда, като отново е направено същото искане, но въззивния съд не се е произнесъл. Липсва произнасяне от страна на въззивния съд и по наведените доводи от страна на въззивника в насока допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в недопускане на исканата съдебно-счетоводна експертиза, с което доказателствено средство страната е целяла да установи реалното съкращение на щата, изразяващо се в липса на прехвърляне на трудови функции от закритите на новосъздадената щатна бройка по новото щатно разписание. Това искане е направено с отговора на исковата молба, но въззивния съд е оставил без уважение искането, поради това, че не е направено своевременно и преклузията да се сочат нови доказателства пред въззивния съд.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени от въззивния съд при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
По правния въпрос относно задължението на съда да се произнесе по направено възражение за действителността на трудовото правоотношение се сочи противоречие със задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.290 ГПК решение №176/17.03.2010 г. на ВКС, по гр.д.№ 3022/2008 г., ІІІ г.о. С цитираното решение ВКС е приел, че недействителността на трудов договор може да бъде разгледан като възражение от страна по делото и без да е предявен нарочен иск за това. В случая, въззивният съд е процедирал в противоречие с изразеното в цитираното решение разрешение на този процесуалноправен въпрос, като на това основание касационното обжалване следва да се допусне, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 80 лева, за разглеждането на касационната жалба по същество.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11/30.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 566/2012 г. от състав на Окръжен съд – Видин.
Указва на О. [населено място], обл. В. да внесе държавна такса в размер на 80 лева по сметката на ВКС за разглеждането на касационната жалба, като в седмичен срок представи вносния документ, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.