О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр. София,18.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1955 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /“КТБ“ АД/, в несъстоятелност, срещу определение №659/23.02.2018г. по ч.гр.д. №659/2018г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, с което е потвърдено определение от 26.10.2017г. по т.д.№1467/2017г. на Софийски градски съд, за прекратяване на производството по отношение на ответника „Съником“ ЕООД.
Частните касационни жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1. Притежава ли пасивна процесуалноправна легитимация лицето – кредитополучател по подписан договор за банков кредит, при образувани съдебни производства по чл.59 ал.5, респ. чл.59 ал.3 от ЗБН за обявяване за относително недействително извършено прихващане по отношение на кредиторите на несъстоятелността, в случаите когато активна страна по прихващането се явява някой от другите допълнително встъпили в дълга солидарни длъжници и той е подписал едностранното изявление за прихващане? 2. Ако правната норма на чл.123 от ЗЗД предвижда, че получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник, също имат действие срещу всички солидарни длъжници, има ли нарушение на процесуалните правила при прекратяване на съдебното производство спрямо един от солидарните длъжници –активна страна по извършено прихващане, по образувано производство по реда на чл.59 ал.5 от ЗБН, респ. чл.59 ал.3 от ЗБН срещу всички солидарни длъжници, извършили прихващане чрез едностранно изявление за прихващане? 3. При уважен иск за обявяване на относителна недействителност на извършено прихващане по отношение на кредиторите на несъстоятелността, спрямо един от солидарните длъжници, ще се разпростре ли СПН спрямо неучастващия в процеса солидарен длъжник? 4. При уважен иск по чл.59 ал.3 или ал.5 ЗБН и обявено за относително недействително извършено прихващане спрямо кредиторите на несъстоятелността, може ли банката в несъстоятелност да се ползва от настъпилите положителни последици от отмяната на прихващането с цел събиране на вземането си по ползвания и неиздължен банков кредит по подписания договор за кредит, по който е страна? Позовават се на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като поддържат, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържат, че по тях няма формирана задължителна съдебна практика, а разрешаването им ще има теоретично и практическо значение за изясняване на правната същност на прихващанията в банковата несъстоятелност и произхождащите от тях правни последици.
Ответникът по касация „Сънником“ ЕООД поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. По същество поддържа, че обжалваното определение на САС е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по т.д.№1467/2017г. на Софийски градски съд е образувано по предявени от А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД срещу Б. Д. Б., Вилимира Д. Б., Г. Н. М. и „Сънником“ ЕООД искове с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване за нищожни на извършените от първите трима ответници изявления за прихващане с техни вземания към „КТБ“ АД /н./ поради липса на предвидената в чл.59 ал.2 от ЗБН форма, както и предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.59 ал.5 от ЗБН и чл.59 ал.3 от ЗБН за обявяване на прихващанията за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. В исковата молба се поддържа, че ответникът „Сънником“ ЕООД е длъжник на банката по два договора за кредит от 2011г. и 2012г., като впоследствие лицата Б. Д. Б., Вилимира Д. Б. и Г. Н. М., встъпили като съдлъжници по първия и съответно по втория договор и същевременно направили изявления за прихващания на задълженията по съответния договор със свои вземания, които всяко от трите физически лица е имало към банката по свои банкови сметки, съответно за сумите 459 870,10 лева, 532 090,98 лева и 594 232,32 лева. С определение от 26.10.2017г. по т.д.№1467/2017г. на Софийски градски съд, е прекратено производството по отношение на ответника „Съником“ ЕООД.
За да потвърди определението от 26.10.2017г. по т.д.№1467/2017г. на Софийски градски съд, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че предявените от синдика конститутивни искове по чл.59 ал.3 ЗБН и чл.59 ал.5 от ЗБН имат за предмет обявяването на относителната недействителност на изявленията за прихващане, които са направени от встъпилите в дълга солидарни длъжници и доколкото търговското дружество – първоначален длъжник не е направило изявление за прихващане, то не е надлежна страна по спора.
Не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.
Първият формулиран от частните касационни жалбоподатели правен въпрос е обуславящ за изхода на спора. По този въпрос обаче не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По въпроса относно надлежните страни в производството по чл.59 ал.5 от ЗБН, респ. чл.59 ал.3 от ЗБН, е налице формирана практика на ВКС. В решение №239/15.05.2018г. по т.д.№986/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че надлежни страни в посочените производства са синдиците на банката в несъстоятелност и извършилия прихващането кредитор. Наличието на практика на ВКС по първия поставен въпрос, с която обжалваното въззивно определение е съобразено, изключва наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Вторият въпрос в изложението по чл.280 ал.3 т.1 от ГПК не се явява обуславящ за изхода на спора, доколкото не съответства на данните по делото и мотивите на въззивното определение. В случая не е налице прекратяване на съдебното производство по отношение на длъжник, който е активна страна по извършено прихващане. За потвърди прекратяването на производството по исковете по чл.59 ал.5 от ЗБН, респ. чл.59 ал.3 от ЗБН, съдът е приел, че е допустимо производството само по отношение на встъпилите в дълга солидарни длъжници – физически лица, направили изявления за прихващане, докато търговското дружество – първоначален длъжник по договора за кредит от 23.10.2012г. не е направило изявление за прихващане.
Формулираните от частния касационен жалбоподател въпроси по т.3 и т.4 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не са обсъждани от съда и не са обусловили изводите му за недопустимост на производството по отношение на солидарния длъжник „Сънником“ ЕООД. Поради това тези въпроси не могат да обосноват наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда. Следва да се отбележи, че въпросите не попадат и в предмета на спора по предявените искове по чл.59 ал.5 от ЗБН, респ. чл.59 ал.3 от ЗБН. При предявен конститутивен иск силата на пресъдено нещо обхваща само спорното потестативно право, но не и новото правно положение, създадено с конститутивното решение. То може да бъде предмет на спор и нов процес, ако се оспорват съдържанието или изпълнението на неговите гражданскоправни последици. В конкретния случай поставените въпроси не са от значение за допустимостта или основателността на предявените искове по чл.59 ал.5 от ЗБН, респ. чл.59 ал.3 от ЗБН, а биха били релевантни в производство по предявен срещу длъжника „Сънником“ ЕООД осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №659/23.02.2018г. по ч.гр.д. №659/2018г. на Софийски апелативен съд, 10 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.