4
определение по гр.д.№ 3418 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 18.06. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3418 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. К. В. срещу решение № 1406 от 27.02.2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-а състав, постановено по гр.д.№ 5853 от 2012 г., с което е потвърдено решение от 11.01.2012 г. по гр.д. № 44 от 2010 г. на Софийския районен съд, 46 състав за отхвърляне на предявения от З. К. В. срещу П. Г. Г. иск с правно основание чл.38а от ЗЖСК за предаване на владението на следния недвижим имот: апартамент № 55, находящ се във вх.Д /блок № 5/, етаж 3, [жилищен адрес] построен в [населено място], м.”К. село- П. к.”, кв.133д,[жк], парцел I /бивш парцел V/ със застроена площ от 155,93 кв.м., заедно с мазе № 03 със светла площ от 6,13 кв.м. и ……………. ид.ч. от общите части на вх.Д и ………………… ид.ч. от парцела.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касатора задължителна и незадължителна практиката на ВКС по следните правни въпроси: 1. Какви са белезите на упражняването на фактическа власт като акт на лице, за да може да се обосноват предпоставките на чл.79 от ЗС за придобиване на имот по давност, 2. Следва ли да е налице манифестирано своене на имота, за да може владелецът да се ползва от давностния срок и това намерение за своене следва ли да е доведено до знанието на собственика, 3. Тече ли придобивна давност през периода 1990-2000 г. при действието на ограничителната норма на чл.3, ал.2 от Закона за кооперациите /отм./, 4. Възможно ли е придобиване по давност на имот, който не е въведен в експлоатация /тоест за който съществува законова забрана за ползване/, 5. Презюмира ли закона субективния елемент на владението /анимуса/ и чия е доказателствената тежест за оборване на този факт, 6. Допустимо ли е да се придобива по давност имот, идеална част от който е собственост на общината, 7. Процесуално нарушение на съда ли е необсъждането в решението на доказателства поради неотносимостта им, ако тези доказателства са приети от съда с нарочно определение като относими към спора, 8. Може ли да бъде предмет на разпоредителна сделка имот или същият да бъде придобит по давност преди издаването на официални документи за този имот по реда на ЗУТ /такъв имот извън гражданския оборот ли е/. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. До кой момент може да бъде допълвана въззивна жалба /до изтичане на срока за въззивно обжалване или до изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба/ и съответно длъжен ли е въззивният съд да се произнася по основания за неправилност на първоинстанционното решение, посочени в допълнение към въззивната жалба, което е подадено след срока по чл.259 от ГПК, но преди изтичане на срока за отстраняване на нередовности на въззивната жалба и 2. Представлява ли процесуално нарушение на въззивния съд непроизнасянето по основания за неправилност на първоинстанционното решение, които са посочени в допълнение към въззивната жалба, което допълнение е докладвано от въззивния съд в първото по делото съдебно заседание.
В писмен отговор от 14.05.2013 г. ответникът по жалбата П. Г. Г. оспорва същата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл.38а от ЗЖСК, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо и следва да го потвърди, тъй като във въззивната жалба липсват конкретни основания за неправилността на това решение. Въззивният съд не се е произнесъл по основанията за неправилност на първоинстанционното решение, които са били посочени в допълнението към въззивната жалба, като е счел, че това допълнение е подадено след изтичане на срока за въззивно обжалване и поради това не следва да се разглежда.
С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос: до кой момент може да бъде допълвана въззивна жалба /до изтичане на срока за въззивно обжалване или до изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба/ и съответно длъжен ли е въззивният съд да се произнася по основания за неправилност на първоинстанционното решение, посочени в допълнение към въззивната жалба, което е подадено след срока по чл.259 от ГПК, но преди изтичане на срока за отстраняване на нередовности на въззивната жалба. Този въпрос е относим към конкретното дело, по което въззивният съд не се е произнесъл по основания за неправилност на първоинстанционното решение, посочени в допълнение към въззивната жалба от 28.03.2012 г., което е подадено след изтичане на срока за въззивно обжалване, но в срока за без движение на въззивната жалба. По този правен въпрос има неяснота в закона и липсва съдебна практика по новия ГПК. Поради това касационното обжалване на решението на СГС следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1406 от 27.02.2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-а състав, постановено по гр.д.№ 5853 от 2012 г.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същия, че при невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.